Отстраняването на главния прокурор на МНС Карим Хан тази седмица за предполагаемо сексуално насилие задълбочава напрежението в съда и подготвя месеци на спорове на фона на разногласия и напрежение със САЩ, предава "Ройтерс".

Неговото отстраняване беше облекчение за жалбоподателите и държавите членки на МНС, които твърдят, че съдът трябва да даде пример в начина, по който се справя с тормоза на работното място.

Но докато 56-годишният Хан отстоява позицията си, твърдейки, че е несправедлив и атакуван по политически причини, други държави-членки на МНС разглеждат забележителните разследвания, които той е ръководил, и се опасяват, че те биха се провалили без него.

"Натискът върху МНС е реален и твърденията са инструментализирани, смесени с разследванията на съда за предполагаеми престъпления, извършени в окупираните палестински територии, за да се подкопае работата на съда", каза Даня Чайкел от правозащитната организация FIDH.

Африканските държави представляват голям дял от подкрепата за Хан, тъй като 125-те държави членки се готвят да решат дали да отстранят напълно най-високопоставения служител на съда.

В обобщение, видяно от "Ройтерс", се казва, че поверително 18-месечно разследване на ООН срещу Хан е открило "фактическа основа" за твърденията, направени от жена помощник, че той е имал сексуална връзка без съгласие с по-млада служителка. Установено е, че свидетелски показания "потвърждават твърденията ѝ".

Въпреки това, правен преглед на този доклад от състав от трима външни съдии, чието резюме видя и Ройтерс, установи, че доказателствата са недостатъчни, за да докажат твърденията "извън разумното съмнение".

В понеделник се проведе поверително гласуване сред основна група от 21 държави членки, "Бюрото на Асамблеята". То отстрани Хан и изпрати случая до пълното събрание на държавите-страни по конвенцията, единственият орган, който може да "отстрани Хан".

Два източника, запознати с гласуването, съобщиха на агенцията, че две трети от гласуващите са счели, че Хан е извършил "сериозно нарушение" и "сериозно нарушение на служебни задължения". Друг дипломатически източник съобщи, че 14 държави са гласували против Хан: Белгия, Чили, Кипър, Еквадор, Финландия, Италия, Япония, Латвия, Полша, Словения, Южна Корея, Швейцария, Бразилия и Нова Зеландия.

Четири африкански държави - Кения, Сенегал, Южна Африка и Сиера Леоне - гласуваха за оправдателна присъда, докато Уганда, Босна и Боливия се въздържаха.

Един африкански дипломат, който подкрепя Хан и говори при условие за анонимност, заяви, че противниците на Хан са спечелили битката, но това не означава, че ходът за отстраняването му ще получи необходимите 63 гласа в Асамблеята.

Според три дипломатически източника, не се очаква гласуване в Асамблеята най-рано преди края на юли и евентуално след лятото, което дава достатъчно време разногласията да станат публични и да опетнят имиджа на съда.

Това е трудна битка за МНС на фона на напрежението с Вашингтон. САЩ не са член на МНС и са наложили санкции на 11 съдии и прокурори от МНС, включително Хан, за издаване на заповеди за арест срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант, както и за минало разследване на американските войски в Афганистан.

МНС, първият в света постоянен съд за военни престъпления, е открит през 2002 г., за да преследва лица за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, извършени от граждани на държави членки или на територията на тези държави членки.

След като през 2024 г. се появиха обвиненията срещу Хан, беше възложено външно разследване на ООН. През май 2025 г. Хан излезе в доброволен отпуск и двамата му заместници поеха задълженията му.

Юридическият екип на Хан заяви, че сега ще "предприеме всички необходими стъпки, за да оспори решението, да защити правата му и да гарантира, че се спазва надлежният процес".

В него се казва, че констатациите на външната комисия е трябвало да го оправдаят, но вместо това "изпълнителен и политически орган" е поел процеса.