Като стъпка в правилната посока определиха синдикатите промените в Кодекса на труда, приети окончателно от Народното събрание, по силата на които от догодина минималната работна заплата ще се изчислява автоматично като 50% от средната брутна за страната в последните 12 месеца – 6 от предходната и 6 от настоящата година.
С две забележки обаче – заради това, че не бе прието предложението на БСП и „Възраждане“ механизмът да влезе в сила от 1 юли тази година, а не от 1 януари 2024. Втората забележка е, че се записва изрично „50% от средната заплата“, а не „поне 50%“, както настояваха социалистите.
„Ние сме доволни, че една част от нашите искания бяха изпълнени. Но искането на синдикатите винаги е било автоматичен минимален механизъм. Това, което се прие, е само една част от директивата (на ЕК за определяне на адекватна минимална работна заплата) – член 5, но директивата има още много елементи, които трябва да транспонираме„, подчерта Любослав Костов от КНСБ, който със свои колеги синдикалисти даде брифинг в кулоарите на Народното събрание.
Синдикалистът се обърна и към партиите, неподкрепили 50% да е минимумът, върху който може да се надгражда – ако продължавали така, не знаел с какви очи ще обикалят по време на кампанията и ще се срещат с работещите хора.
Чрез фиксирането на точно 50% от средната заплата се обезсмисля по същество социалният диалог между синдикати, работодатели и държава, който е основен стълб в социалната политика, добави и Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“. По думите й не бил релевантен и аргументът, че няма бюджет за настоящата 2023 година, като затова промените следва да влязат в сила от догодина.
„Надяваме се след изборите през април все пак да бъде създадено правителство, което най-накрая да приеме бюджет„, заяви тя.
Аргументите на синдикатите бяха подкрепени и от Корнелия Нинова, която направи кратко изказване от трибунката в кулоарите непосредствено след гласуването на промените в Кодекса на труда.
