Синдикатите и работодателите подписаха Национално тристранно споразумение за съвременните предизвикателства пред България. Това стана ясно на брифинг в Гранитна зала на Министерски съвет.
Целта на споразумението е да се посрещат съвременните предизвикателтва в областта на бизнеса, икономиката, социалната защита, енергетиката, Зелената сделка, образованието, демографията, миграцията, трудовия пазар и доходите. Всички предизвикателства са съсредоточени в краткосрочни, средносрочни и дългсрочни цели.
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев напомни, че идеята за Националното тристранно споразумение се родила преди около година на среща с работодателите и синдикатите. Трябва България да бъде една модерна държава, с модерни работодатели и хора с модерни синдикати, с които да има стабилни социални партньори, изтъкна Домусчиев.
Опитахме се да заровим томахавките по много въпроси и след много срещи успяхме да постигнем консенсус по много теми. В рамките на следващите осем месеца по всички мерки в споразумението трябва да бъдат направени необходимите законодателни промени и реформи, изтъкна председателят на КРИБ.
Това не е нещо, което трябва да чакаме следващите 10 години, а в следващите 6 месеца, за да можем да създадем среда за правене на бизнес и социален живот в България, настоя той. Домусчиев посочи, че споразумението ще има сериозно значение за преодоляване на кризата с коронавируса.
Васил Велев от АИКБ посочи, че е постигнато съгласие за осигуряване на свързаност и пазарно обединение до края на настоящата година.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че независимо от времето до края на настоящия мандат на правителството договореностите между синдикатите и работодателите лежат по-далеко. Ние претендираме, че с договореностите предлага, на който и да управлява държавата, да се съобразява с приоритетите в споразумението, настоя Димитров.
Председателят на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов добави, че в България има много общини, много области, която административна структура създава много проблеми. Това е област, в която трябва да се работи, настоя Манолов и посочи, че повече студенти трябва да бъдат приемани в приложните професии за сметка на други, които нямат широко приложение.
Той иска механизъм, съобразно който студентите, завършили висше образование държавна поръчка да поработят за държавата, която им платила образованието. Манолов иска да се сложи ред в Държавното обществено осигуряване и кой какви осигурителни вноски да плаща. КТ „Подкрепа“ иска и цялостна реформа в социалното подпомагане.
Социалният министър Деница Сачева посочи, че една от най-важните точки от споразумението е за минималната работна заплата, която ще се договоря по професии. Все още България не е достатъчно социална държава и системата има нужда от сериозни реформи и подобрение, призна социалният министър. Най-големият компромис от страна на работодателите бил, че трите дни болнични ще се плащат от тях.
Енергийният министър Теменужка Петкова коментира, че Националното тристранно споразумение урежда визията за развитие на различни сектори. От това как ще се развива енергетиката, зависи доколко ще бъде конкурентноспособен българският бизнес, посочи тя и допълни, че споразумението дава ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн.
Постигнато е съгласие за пълната либерализация на пазара на електрическата енергия, което ще стане факт между 3 и 5 години. всяка една държава-членка на ЕС сама трябва да има възможност да определя своя енергиен микс.
Министърът на икономиката Емил Караниколов посочи, че споразумението е със статут на национални приоритети и се засягат много теми – бизнес, икономика, социална защита, енергетика, Зелената сделка, образование и демография. Обвахваща много голям компелск от задължения, които трябва да изпълним, увери икономическият министър.
