Ситуацията около Косово остава основният проблем за сигурността на Балканите и изисква специално внимание от страна на международната общност. Това заяви постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя по време на речта си в Съвета за сигурност на световната организация, предава ТАСС.
„Косово остава основният фокус на напрежението на Балканите, подкопавайки усилията за поддържане на мира и стабилността в региона. Ситуацията със сигурността в провинцията (Русия не признава независимостта на Косово-бел.ред.) също непрекъснато се влошава, което изисква внимание от страна на международната общност и Съвета за сигурност на ООН„, каза той .
Ръководителят на руската дипломатическа мисия посочи, че „от началото на 2022 г. в Косово са регистрирани повече от 100 случая на нападения срещу сърби, тяхното имущество, гробища и религиозни светилища„, което е „почти два пъти повече от година по-рано.„
Освен това Небензя отбеляза въвеждането от Косово на „забрана за използване на неутрални по отношение на статуса регистрационни табели от сърби със заплаха от конфискация на превозни средства в случай на неподчинение„. „В края на юли това решение на Прищина доближи ситуацията до гореща фаза и почти доведе до кръвопролития„, каза той.
Руският дипломат обърна внимание и на факта, че „Прищина продължава да изисква нова военна помощ от Запада“ и „се стреми към разполагане на втора американска база в провинцията, доставка на системи за радиоелектронна борба и артилерия с обсег на стрелба над 10 км„, а военният бюджет на Косово „достигна рекорден обем, надхвърлящ 100 милиона евро тази година, което в никакъв случай не издава мирните намерения“ на властите.
Според Небензя Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 10 юни 1999 г., потвърждава, че автономната област Косово и Метохия е част от Сърбия. Косовските власти обявиха независимост през февруари 2008 г. Повече от 60 страни, включително Русия, Индия и Китай, както и пет държави от ЕС не признават независимостта на Косово, а около 100 държави, включително САЩ, Канада и повечето страни от ЕС, включително България признават косовската независимост.
Натискът за смяна на регистрационните табели на колите започна още миналата година и беше посрещнат с протести от страна на сърбите в северната част на страната, които са подкрепяни от Белград и живеят близо до границата на Косово със Сърбия. Напрежението избухна отново миналия месец, след като Прищина обяви, че правилото ще влезе в сила на 1 август, което накара етническите сърби да организират блокади по пътищата.
Напрежението намаля, след като Курти, под натиска на САЩ и ЕС, се съгласи да отложи смяната. Блокадите бяха премахнати под наблюдението на НАТО, който разполага с около 3700 мироопазващи служители в Косово.
Министерството на отбраната на Сърбия, което отказва да признае независимо Косово и го разглежда като своя неразделна част от сръбската територия, заяви в сряда, че е засилило обучението на някои от своите войски, разположени близо до границата с Косово.
