Да не се политизира въпросът с високите цени на тока за бизнеса. Това призова на кръгла маса в резиденция „Бояна“ президентът Румен Радев. На нея присъстваха освен премиера и ресорния министър на енергетиката, така и шефовете на БЕХ и КЕВР, на редица държавни енергийни дружества, синдикати и кметове.
„Въпроса политизират хората, по време на чието управление не бе направено нищо. Говориха едно пред работниците в мините и ТЕЦ-овете, а направиха съвсем друго. Не приеха навреме механизма за капацитет, като за разлика от Полша, която след 2025 година ще получава подкрепа за своите централи, ние няма да получим такава. Провалиха се в приемането на плана „Енергетика-климат“, в края на 2020 г. приеха една псевдолиберализация„, остър бе по адрес на бившите управляващи Радев.
По-рано днес на пресконференция темата за рекордно високата цена на тока и бъдещето на енергетиката бе подхваната от бившия премиер Бойко Борисов, който директно обвини Радев в лъжа, като по думите му във внесения план за възстановяване и развитие било записано, че не от 2038 г., а още от 2026 г. всички въглищни централи щели да затворят.
От своя страна Радев отрече това, като заяви, че щяло да се инвестира в технологии, улавящи вредните газове от централите. Паралелно с работата на ТЕЦ-овете държавата ще инвестира в нови модерни технологии за производство на ток. И заяви за пореден път – желаел Маришкият басейн да остане „енергийното сърце на България“.
Премиерът Стефан Янев е създал работна група, която да изготви изцяло нова стратегия за дългосрочното развитие на енергийния сектор. „В същото време в краткосрочен план търсим най-точните решения, включително и такива, които не са били прилагани до момента. Ще търсим именно това – защита на българските производители“, увери Янев.
От 1 ноември влиза в сила нова методика за изчисляване на цените на промишления ток, като намалението ще бъде с 30 лева на мегаватчас. Щяло да има и други мерки, които да доведат до корекция на цената на долу, посочи на свой ред енергийният министър Андрей Живков. И отчете като успех промяната в начина на работа на енергийната борса, което изсветлило търговията на електроенергия. „Ако се върви към краткосрочни мерки за подпомагани на бизнеса, то те по-скоро следва да бъдат финансови, а не промяна в нормативните уредби, защото това отнема много време„, добави той.
До края на седмицата трябва да влезе в сила помощта от по 50 лева на мегаватчас за малките фирми с оборот над 500 000 лева, отчете министърът на икономиката Даниела Везиева. Тази помощ следва да бъде изплатена в рамките на месец, увери още тя. В дългосрочен план ще се работи по методика, която да позволи 25% от стойността на въглеродните квоти да се връща обратно към бизнеса под формата на компенсации.
Ще се разработи комплексен подход за подкрепа на социално слабите и уязвимите групи в обществото с оглед на високите цени на енергията. Освен това държавата увеличила значително средствата, които дава като енергийна помощ. „С актуализацията на бюджета за 2021 г. отделяме за това 181 милиона лева, което е ръст с 41% в сравнение с 2018 г. В обхвата на тази помощ влизат над 30 000 семейства„, заяви социалният министър Гълъб Донев.
Има конкретни решения, които могат да бъдат приложени веднага, категоричен е председателят на работодателската организация АИКБ Васил Велев. „Тази ситуация е безпрецедентна, в нашия живот такова нещо не се е случвало. А цената продължава да расте. Така от над 600 хиляди промишлени абонати ще бъде изсмукана ликвидност в размер на 2 милиарда лева. Тези пари обаче не изчезват някъде – те са свръхпечалба за БЕХ и за бюджета. Само за тримесечието АЕЦ „Козлодуй“ ще генерира 1,8 милиарда свръхпечалба„, каза той. Решението според Велев – милиардите сръхпечалба да бъдат върнати към фирмите. „Когато се помага на всички, а не само на някои, то това няма да бъде прието от Европейската комисия като държавна помощ.“
Брутална намеса от страна на държавата. Така определи предложението на работодателите Радев. Това ни връщало в едни минали времена.
„Имаме исторически шанс да заявим една много по-ясна и твърда позиция относно продължението на Зелената сделка. Мерките тепърва ще се обсъждат„, смята председателят на КНСБ Пламен Димитров.
По думите му следва да има замразяване на цените на квотите за въглеродни емисии, а страната ни следва да настоява твърдо за това в Брюксел. „Не на последно място трябва бъдат удължени мерките за подпомагане на бизнеса. На европейско ниво България трябва да подкрепи и идеята на ЕК за създаване на общоевропейска газова банка„.
Синдикатите предлагат да не се допуска генерирането на свръхпечалби от страна на държавните дружества, а чрез промяна на методиката за определяне на цената парите да остават в потребителите, като така цената можело да намалее наполовина. „Това не изисква никакви средства от БЕХ или от бюджета. Консултирали сме се с международни правни кантори, които са категорични, че не се нарушават правилата на Европейския съюз„, добави Димитров.
Трябвало да се повиши и прагът на бедност, както и да се повиши мининалната работна заплата на 700 лева, настояват още синдикатите.
„Пазарът е обзет от паника. Продадоха се 430 мегавата на преференциални цени, които все едно ги изхвърлихме, ефект нямаше никаквъв. Заради паниката енергията се изкупува веднага и се препродава, като реално фирмите не усетиха никакъв позитивен ефект„, каза Константин Стаменов от КРИБ. И преповтори тезата на Васил Велев от КРИБ – когато се помага на всички, то това не се определя от Европа като държавна помощ.
„Ние сме на прага на зимата. Освен за малките и средни предприятия трябва да се помисли и за субектите от обществен интерес – болници, училища, железниците и др.“
