Прокуратурата на Република България (ПРБ) е изпратила становище до председателя на Народното събрание и председателя на Комисията по правни въпроси в 45-ото Народно събрание във връзка с внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс.
Според ПРБ предложенията за изменения в Закона за съдебната власт и НПК са прибързани, част от тях са несъстоятелни, а противоречат на Конституцията.
Закриването на специализираното правосъдие (съд, прокуратура и следствени органи) накърнява освен статута на независимостта на магистратите, а и би накърнило сериозно интересите на българската държава. Припомняме, откриването на специализираното правосъдие стана през 2010 г., а десет години след това лично един от създателите му бившият функционер от ГЕРБ Цветан Цветанов поиска закриването им.
От прокуратурата напомнят, че в мотивите за исканите промени е пропуснат фактът, че Конституционният съд вече се е произнесъл по въпроса за разликите между „специализираните“ и „извънредните“ структури и с решение от 15 ноември 2011 г е приел, че Специализираният наказателен съд отговаря на изискванията за редовен съд, който да бъде независим и безпристрастен. КС също така се е произнесъл, че по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система“ и не са съдилища само от функционално гледище.
Твърденията в мотивите на законопроекта за липса на резултати от функционирането на специализираните структури не са подкрепени с аргументи, се казва в становището. Няма позоваване на какъвто и да било анализ, който да почива на конкретни данни за вида и обема дела и резултатността по тях през целия период на съществуването им, включително сравнен с предходни периоди.
Анализът на ежегодните доклади на ПРБ и в частност на доклада на Специализираната прокуратура (СП) показва, че с всяка следваща година резултатите на СП се подобряват не само като статистика, но и като качество на работа. Тази прокуратура заема ключово място в борбата с организираната престъпност и се определя като най-ефективната структура за наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж.
Постигнатото от Специализираната прокуратура, макар и съществуваща от кратък период от време, е несъизмеримо с постиженията на териториалните прокуратури с обща компетентност по посочените направления, което доказва ползата от специализацията и компетентността на национално ниво, пише в становището, в което се посочват и конкретни дела.
ПРБ напомня, че по дела на Специализираната прокуратура е замразено имущество на стойност около 3 млрд. лева, което е „изключителен резултат не само в национален, но и в европейски мащаб“.
Освен това предложените промени изобщо не са съобразени с измененията в НПК, които възлагат на Специализирания наказателен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура. Това би се отразило отрицателно на взаимодействието с Европейската прокуратура.
В становището се посочва и че тезата за закриването на специализираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза и е споделяна и поддържана публично от редица обвиняеми и подсъдими по наказателни производства, наблюдавани именно от Специализираната прокуратура и разглеждани от Специализирания наказателен съд. Това поражда въпроса за засягане на независимостта на магистратите от специализираните органи на съдебната власт, защото закриването би било намеса в работата им чрез политически механизми за влияние, се посочва в изпратеното до парламента становище.
Прокуратурата изразява и отрицателно становище по отношение на предложенията за промени, засягащи организацията на работата в ПРБ. Въвеждането на задължение за всеки административен ръководител на териториална прокуратура ежегодно да внася в ПК на ВСС доклад по подобие на този, който ежегодно се внася от главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, е в противоречие с единността на ПРБ. Такива доклади на практика се подготвят ежегодно от всяка териториална прокуратура.
Приемането на законопроектите биха представлявали сериозно отстъпление от постигнатия напредък на държавата в борбата с корупцията, признат от европейските ни партньори, и биха засегнали правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно ниво. Прибързани промени, без необходимото широко обсъждане с всички компетентни органи и без съответни кардинални промени в процесуалния ни закон, не биха могли да постигнат какъвто и да било ефект, освен отрицателен, се посочва в становището на ПРБ.
То бе изложено и в правната комисия днес, където на първо четене бяха приети законопроектите за промени в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс.
