Реклама

https://www.gerb.bg/bg

Проф. Антоний Тодоров: Има пелена пред очите ни за расизма

Снимка: архив БГНЕС

Пред очите ни има пелена или особен вид изкривяване на нашето зрение, което ни кара да не забелязваме едни и не ни позволява да забелязваме дълбоки и много опасни процеси в обществото и в дясно-екстремистки нагласи, които подкопават дълбоката основа и етоса на съвместното живеене. Това заяви политологът проф. Антоний Тодоров на пресконференция в БТА, посветена на представянето на доклада „Радикализация на неприемането. Групова омраза и дясно-екстремистки нагласи в България„.

Нека не се учудваме, че след няколко години само, може да ни сполети нещо, за което да си кажем – Господи, откъде ни падна на главата„, изтъкна проф. Тодоров.

Стефан Георгиев от агенция „АФИС“ представи доклада и отчете, че практически един от пет пълнолетни българи никога не общува с представители на други етноси. Малко под 30% общуват, а близо 46.6% рядко общуват с представители на други етноси. Значителна част от респондентите очертават съществена социална дистанция между себе си и другите групи от населението – турци, роми, бежанци и хомосексуалисти. 22% са склонни и съгласни да приемат човек от турски произход за гражданин. 15% са склонни да приемат ромите за съгражданин, но процентът за сродяване пада до 5%. Нагласата за приемане на тези групи от обществото е паднала доста надолу, посочи Георгиев.

Всички у нас трябва да се гордеят с България – 39.4% – не са съгласни, докато 57.4% са съгласни. Българите по принцип са по-добри от другите – 59.4% са съгласни с това твърдение, докато 31.3% не са съгласни. Не трябва да се позволява на повече мюсюлмани да се заселват в България – 50% са напълно съгласни, докато 33.4% не са съвсем съгласни.

Чавдар Найденов от агенция „АФИС“ посочи, че нито едно от твърденията в доклада не е доказателство за расизъм или крайни екстремистки възгледи. Данните обаче са индикативни колко са склонни хората да приемат дясно-екстремистки тези и доколко съществува хранителна среда за расистка пропаганда и обяснение на света, поясни той.

Отношението към ромите е един дълбинен синдром към потенциален расизъм. Преди всичко има отдавна известен отрицателен стереотип за ромите, които присъстват в мнозинството на обществото, но като обособена и самообособена група от столетия. Те са идеалният носител на представа за чужд и изпъкват в поредицата от въпроси. 52% от хората са съгласни, че ромите са склонни към криминални деяния. Не е добър резултат това, че са се запазили старите стереотипи и отново са се възродили, изтъкна Найденов.

Най-често ромите се свързват с престъпността, просията, безработицата, физическото насилие и заразните болести. За евреите 32% споделят класическото расистко мнение, докато 52% не споделят такова мнение.

Лесното обяснение, което не се нуждае от особени разсъждания и допълнителна информация е с незрими действащи задкулисите приказки. Тези, които са склонни да се съмняват в климатичните промени са склонни да се доверяват на идеята, че има план за отнемане на децата и превъзпитаването им в транссексуалност.

Чавдар Найденов очаквал, че в периода на пандемията страховете ще се излеят в значително засилване на конспиративното мислене.

Той не констатира особено избухване, но дежурното обяснение на всички необяснимо си остава с голяма убеждаваща сила, което е в резултат на дезориентацията и масовата неконцентрация в обществото. Над 90% от хората са склонни да се доверят на такъв род обяснения с невидими причини.

Проф. Антоний Тодоров допълни, че половината от запитаните се оказали в най-крайните позиции. Явно дълбоко в съзнанието на хората присъстват такъв род разбиране за нещата, отчете проф. Тодоров.

В България имаме сериозен проблем с идентифицирането и разбирането на крайнодесните нагласи. Това е резултат от самия характер на нашата държава, затворена в българската белота и от нашето наследство на посткомунистическа държава, посочи политологът.

Проф. Тодоров препоръча в политиката за интеграция на различните да има равност в приемането на различните, възпитаване в граждански патриотизъм, политики в областта на информацията, чуждите новини в националните и български телевизии, нуждаем се от публични политики за противодействие на крайнодесните екстремистки нагласи, които подкопават демокрацията.

Изпускаме в аналитичната дейност нещо, което би трябвало да пронизва човешката дейност – етическата страна, каза още проф. Антоний Тодоров.

Според него всичко ще заприлича в един даден момент, в който всеки ще преследва своя паричен модел.

spot_img

Реклама

spot_img

Още от рубриката

Тежка катастрофа в София между кола и два мотора

Тежка катастрофа между кола и два мотора е станала в София...

Зеленски поиска от Майк Джонсън да пусне помощта за Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски се обади на председателя на...

САЩ предупредили писмено руските служби за опасността от атентат

Белият дом отхвърли като "глупости" обвинението на Русия за...

307 проекта са подадени на втори етап по проекта за саниране на жилищни сгради

307 проекта са подадени за енергийно обновяване на жилищни...

Томислав Дончев призова за баланс и партньорство с ПП-ДБ след предсрочните избори

Днес пред БНТ Томислав Дончев, заместник-председателят на ГЕРБ, изяви...

Франция с крачка по-близо до забраната на дискриминация въз основа на прическа или цвят на косата

Долната камара на парламента на Франция одобри в четвъртък законопроект...

Реклама

spot_img

Продължете да четете

Дори при предсрочни избори: Пенсионерите ще получат увеличението на пенсиите

Предвид заложените средства в бюджета, пенсионерите ще получат 11%...

Балотаж се очертава на изборите в Словакия за президент

Петер Пелегрини и Иван Корчок са двамата кандидати

МФ публикува за обществено обсъждане Закона за въвеждане на еврото

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проекта на Закон...

Румен Радев ускорява служебния кабинет (СНИМКИ/ВИДЕО)

Президентът Румен Радев връчи третия и последен проучвателен мандат...

РЕКЛАМА

spot_img

РЕКЛАМА

spot_img

Общество

РЕКЛАМА

https://www.gerb.bg/bg

Криминални

РЕКЛАМА

spot_img