Реалните преговори на „Продължаваме промяната“ с ДБ, ИТН и БСП за подписване на коалиционно споразумение стават на второ и трето ниво. Винаги при преговорите е така и там се случват договарянията. Това, което прави впечатление, е, че темите са повърхностни, прескача се механизмът, говори се популистки за една принудителна коалиция, която трябва да прескочи всички бариери в името на властта. Това заяви политическият психолог и анализатор проф. Антоанета Христова пред БНТ.
По думите на проф. Христова първата особеност е, че има камери по време на преговорите, които по правилата на преговорите не би трябвало да присъстват там. Камерите играят ролята на принуда и ако намерят червена линия по политика за разтуряне на коалицията, да се съобразят с камерата и да имат ограничени възможности за коментар, поясни проф. Христова.
Тя изтъкна, че има много тежки червени линии със съдебната реформа и това, което се вижда от преговорите, не е реалити театър. За това откъде ще дойдат парите, ще дойдат големи конфликти. Това, което казвам, е, че реалитито не е вярно, реалитито е една мъгла върху реалните процеси, които се случват. Въпросът е малцинството, което е активно и има надежда, дали и как ще получи своята награда за дадения толеранс, подчерта проф. Христова.
Според нея има много голяма мъгла относно управлението на Кирил Петков и Асен Василев, като реално все още не е видян резултатът. Ако има правителство, посланието е, че Кирил Петков ще бъде новият премиер.
Тя не знае ДСБ от ДБ как ще продължи в цялото инженерстване, което предполага, че трябва да се събере и засили лявото пространство. На ДСБ му предстои тежко бъдеще, ще трябва да взима решение и ще трябва да решава вътрешни конфликти. Там ценностният сблъсък е толкова голям, че е поставил под конфликти всички – и лидерите вътре, и избирателите, каза проф. Христова.
Според нея за ГЕРБ е важно дали ще бъдат устойчиви по време на кризата си, или не. Борисов е необходим за ГЕРБ, но в позицията на това да се преодолее опозиционният етап на партията. Ако не се справи, за в бъдеще няма да е необходим, но засега е необходим, каза проф. Христова.
За нея е важно дали тези хора, които дават толеранс на ПП да прави политика и да хвърля мъглата си, могат да очакват нещо и дали ще си го получат. Ако не си го получат, може да има много тежки последици, предупреди проф. Христова.
Политологът Христо Панчугов, който също присъства в студиото на БНТ, определи преговорите като реалити, но трябва да се види какво ще излезе от тях. Това, което се наблюдава, е под силата на огромен натиск и партиите си дават сметка, че при едни нови избори, могат да останат извън парламента, посочи Панчугов.
Според него трябва да се прояви лидерство и как ще бъдат отсети приоритети, кое ще бъде дневният ред на правителството и кой ще бъде лидер на правителството. Много важно било разговорите да бъдат публични, за да се види какъв шантаж се правил. Пасивността не е продукт сама по себе си и от поредицата избори политиците не могли да дефинират ясен модел на политическа промяна в България. Трябва да се ориентираме какво стои зад всеки един от политически проекти, трябва да се види къде има свободен потенциал от гласове и как да ги привлече, посочи Панчугов.
Той не вижда проблем да има сътрудничество между леви и десни, но въпросът е как си представят бъдещето на България. Ако нищо не се намеси в разделението антиГЕРБ, така че да запълни вакуума, ще се види процес на радикализация и разпад на политическата и партийна система, предупреди Пангучов.
Самият проблем не е „Възраждане“ в момента, но все пак партията на Костадин Костадинов има покачваща се тенденция. Тази тенденция на радикализация на обществото е продукт на вакуума в политическото пространство, каза още Пангучов.
