Както обеща министърът на финансите Кирил Ананиев в края на 2020-а правителството завърши трудната 2020-а с дефицит по Консолидираната фискална програма (КФП) от 3% от Брутния вътрешен продукт. Това е напълно в рамките на Маастрихтските критерии за фискална стабилност и е много добър резултат на фона на силно неблагоприятната конюнктура през годината. Както пише Министерството на финансите: „На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетбюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на 2020 г. е отрицателно в размер на 3 531,6 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 3 550,8 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 19,2 млн. лева. Отчита се номинално подобрение на бюджетното салдо по КФП с 1,7 млрд. лв., съпоставено с актуализираните разчети към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2020 година“.
Вярно е, че когато става дума за съотношението на дефицита към Брутния вътрешен продукт, веднага изниква спомена от последния икономически анализ на БНБ, където много подробно се посочват редица аномалии в отчитането на вътрешното потребление, което е един от малкото растящи компоненти на БВП. С други думи няма да е изненада, ако при изглаждането на окончателните данни за БВП, той е по-малък от предварително отчитания и съотношението на дефицита към него да нарасне. Но отклоненията не би трябвало да са много големи.
Положителен момент също така е, че независимо от зимния локдаун правителството започва 2021-а с бюджетен излишък.
„На база на предварителни данни и оценки за месец януари се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде положително в размер на 405 млн. лв. (0,3 % от прогнозния БВП). За сравнение, за януари 2020 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите в размер на 878,6 млн. лева“, информират от Министерството на финансите. Причината за това свиване разбира се най-вече е пандемията и завишените правителствени разходи свързани с мерките за преодоляване на икономическите последствия от нея. Както посочват от финансовото ведомство приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2021 г. намаляват незначително спрямо отчетените за същия месец на предходната година (с около 2,7 на сто), докато при разходите се отчита нарастване, свързано главно с предприетите социално-икономически мерки за преодоляване на негативните ефекти от пандемията от COVID-19 и по-високи разходи за социални плащания (основно в частта за пенсии), разходи за персонал и други.
Какви обаче са причините за добрите показатели за изпълнението на бюджета за 2020-а?
Според финансовото ведомство въпреки негативните ефекти на пандемията данъчните и осигурителните приходи отчитат номинален ръст спрямо предкризисната 2019 г. от 1,6 на сто (567,8 млн. лв.). Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 35 848,4 млн. лв., което представлява 102,7 % спрямо разчетените за годината.
„Отчетеното превишение на разчетите в групата основно се дължи на по-високите от планираните постъпления от корпоративни данъци, данъци върху доходите на физическите лица, ДДС и осигурителни вноски. Данъчните приходи формират 80,9 % от общите постъпления по КФП за годината. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6 913,6 млн. лв., което представлява 105,1 % спрямо разчета за 2020 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 16 722,4 млн. лв., което представлява 102,5 % спрямо предвидените в ЗДБРБ за 2020 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 203,9 млн. лв., което представлява 99,5 % от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 11 008,5 млн. лв. или 101,9 % спрямо разчета за 2020 година. Неданъчните приходи са в размер на 5 764,4 млн. лв., което представлява 97,9 % от годишните разчети“, пише в отчета на Министерството на финансите.
Ръст на приходите от корпоративно подоходно облагане и от данък върху доходите е на пръв поглед учудващ в условията на масово затваряне на бизнеси и свиване на икономиката. За това е добре да се види какво е обяснението на държавните бюджетари за този феномен. В отчета пише, че приходите в групата на преките данъци са в размер на 6 898,8 млн. лв. или 105,1 % спрямо планираните за годината, като съпоставени с предходната година се увеличават с 204,6 млн. лв. (3,1 %). Министерството на финансите отчита, че в частта на преките данъци постъпленията от Данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) са по-слабо засегнати от негативните ефекти от пандемията, като към края на годината дори се отчита ръст спрямо 2019 година. Не е забравено да се посочи, че положителен ефект върху постъпленията от тези данъци оказа и приложената веднага след избухването на пандемията мярка за субсидирана заетост, придобила популярност като „60/40″, която спомогна на работодателите, възползвали се от нея, да задържат своите служители и работници“.
Приходите от корпоративни данъци за 2020 г. са в размер на 2 714,9 млн. лв. или 109,1 % спрямо годишния план. Спрямо предходната година постъпленията нарастват с 19,7 млн. лв. (0,7 %). Ръстът в изпълнението при тази група данъци се дължи основно на приходите от нефинансови предприятия, които се повишават с 56,5 млн. лв. (2,4 %) на годишна база, следвани от постъпленията от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, които се повишават с 9,7 млн. лв. (13,2 %) спрямо отчета за 2019 година. Приходите от нефинансови предприятия формират основната част от постъпленията от корпоративен данък и представляват 92,5 % от общата сума за отчетния период.
И тук идва логичния въпрос, как така в година на остра криза и локдауни, фирмите плащат повече корпоративен данък от 2019-а, която бе година на растеж. Нали няма повишаване на данъчната тежест? А в година на криза да си по-щедър към хазната е малко странно освен, ако не си почувствал на гърба си колко убедителна може да бъде държавната администрация, когато призовава бизнеса в тежки времена да даде на хазната онова, което в други моменти и е спестявал.
Що се отнася до обясненията на Министерството на финансите, според него една от причините за отчетения годишен ръст при тази група данъци се дължи основно на по-високите авансови вноски през последния месец на годината. „Само за декември 2020 г. приходите от корпоративен данък са в размер на 907,3 млн. лв. и са със 162,6 млн. лв. повече (21,8 %) спрямо декември 2019 година. Тези приходи зависят основно от регулярното внасяне на месечните авансови вноски в срок до 15-то число на месеца за който се отнасят, и тримесечните авансови вноски за третото тримесечие, които постъпват – в срок до 15 декември 2020 година“, казват то финансовото ведомство. Излиза, че ако фирмите бяха правили тези вноски както обикновено, за 2020-а по това данъчно перо бюджета щеше да отчете 162.6 млн. лева по-малко и с толкова щеше да нарасне дефицита му.
А какво се случва с данъка върху доходите на физическите лица? Те са в размер на 4 183,9 млн. лв. или 102,7 % спрямо заложените в разчета за годината. Тези приходи са със 184,9 млн. лв. повече (4,6 %), спрямо предходната година. И за каква криза на доходите говорим при тази обща картинка? Тук важният детайл е именно, че картинката е обща, защото целият този ръст е благодарение на плащанията от хората на трудови договори. Както пише Министерството на финансите, по трудови правоотношения приходите от данъка за 2020 г. са 3 486,7 млн. лв., 103,4 % спрямо годишните разчети. Тези приходи са със 198,7 млн. лв. (6,0 %) повече, в сравнение с предходната година. И се вижда, кои са тези замогнали се платци.
„Върху размера на постъпленията влияние оказват: увеличението на минималната работна заплата за страната от 01.01.2020 г.; увеличението на минималните осигурителни прагове за 2020 г.; увеличението на заплатите на служителите в държавната 6 администрация с 10 % от 01.01.2020 г.; увеличението на заплатите на педагогическия персонал от началото на 2020 г.; промените в броя на наетите лица и заплащането на труда, промените в нивото на безработица и приетите от правителството мерки за преодоляване разпространението и за лечение на COVID-19 и мерките за минимизиране на отрицателните последици за бизнеса и заетостта, които включват: увеличение на средствата за извънреден труд (медицински персонал, полицейски органи и др.); допълнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, ангажиран с пациенти, заболели с коронавирус; мярката „60/40“, чрез която държавата поема изплащането на 60 на сто от осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя; възможността през 2020 г. средства от фонд „Безработица“ на ДОО да се разходват и за мерки, свързани със заетостта; увеличение на минималния месечен осигурителен доход за работещите в секторите „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“; увеличение на разходите за персонал в някои администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, включително и служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“, с пряк контакт с други лица“, изброяват от финансовото ведомство. Хубаво бе да посочат и всяка от тези групи с какъв принос е към увеличаването на приходите от ДДФЛ в хазната. Да не се окаже, че това са лицата, получаващи заплатите си от бюджета, а не от трудови правоотношение с частния бизнес. И при това положение едва ли има някакво съмнение защо основна антикризисна мярка в бюджета за 2021-а е ново увеличение за възнагражденията в държавния сектор. Не че гледаме в кесията на другия, ама някак си е неудобно, когато заетите в частния бизнес се борят за запазване на доходите си, и по този начин финансират увеличаването на доходите на лицата в бюджетния сектор.
В приходите от ДДФЛ при лицата, които не са на трудов договор логично е отчетен спад. Както пише министерството на финансите по извънтрудови правоотношения (свободни професии, граждански договори и др.) приходите от данъка за 2020 г. са в размер на 347,6 млн. лв., което е 93,7 % от годишния разчет. За 2020 г. са постъпили с 27,8 млн. лв. по-малко приходи (7,4 %) спрямо предходната година. И това е логично, защото за тези хора няма държавен бюджет, който да осигури административното вдигане на възнагражденията им.
Другият голям източник на добрите бюджетни показатели за 2020-а е ДДС. Общите приходи от този данък през 2020-а са 11 021,0 млн. лв., което представлява 103,6 % спрямо планираните в ЗДБРБ. Само, че и тук има детайли. Нетният размер на приходите от ДДС от внос за 2020 г. е 3 497,2 млн. лева., като намалява със 765,8 млн. лв. (18,0 %) в сравнение с 2019 година. Но виж приходите от ДДС от сделки в страната за 2020 г. (нетно) възлизат на 7 523,8 млн. лв. и нарастват със 700,6 млн. лв. (10,3 %) спрямо предходната година. Невъзстановеният ДДС към края на 2020 г. е в размер на 88,5 млн. лева. И тъй като приходите от ДДС от сделки в страната е най-голямото приходно перо в бюджета, правителството и тази година смята да го напомпа като увеличи покупателната способност на лицата получаващи парите си от бюджета, като в това число влизат и пенсионерите.
Но доброто постижение с дефицита не се дължи най-вече на описаните до тук резултати в приходната част. Основната причина за отчетения от правителството 3% дефицит е един елементарен, но изключително ефективен и постоянно прилаган през годините инструмент. Той се нарича капиталови разходи. Както става ясно от публикуваните данни правителството е похарчило по това перо 2.04 млрд. лева, които обаче са 62.4% от планираните 3.25 млрд. лева. С други думи, ако хазната бе направила тези разходи дефицита щеше да е с 1.2 млрд. лева по-голям или по-точно над 4.7 млрд. лева и доста над 3% от БВП.
Защо тези разходи не са направени? Защото правителството е спестовно? Ако беше такова нямаше да вдига свързаните с бюджета доходи на населението и най-вече на администрацията. И още нещо, защо, след като правителството е толкова спестовно фискалният резерв се срина само за последния месец на 2020-а с 4 млрд. лева.
