Борбата с корупцията буксува, законодателните промени за отчетност на главния прокурор са в задънена улица и няма достатъчно свобода за медиите – това са констатации от редовния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона у нас.
Документът бе разпространен днес от Европейската комисия, той обхваща периода от публикуването на предишния доклад – 30 септември 2020 г. до края на април 2020 г.
Докладът отбелязва, че по отношение на корупцията по високите етажи на властта, случаите на разкриване остават малко и въпреки засилената разследваща дейност остават ниски окончателните присъди по отношение на оповестени вече разследвания.
Не са приключили законодателните промени, свързани с отчетността на главния прокурор, като докладът отчита предложението за създаване на нова фигура на прокурор, който да контролира главния, но и решението на Конституционния съд, че промяната противоречи на Основния закон.
Комисията отчита, че съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за независимостта на съдебната система и корелацията й с общественото доверие.
„В резултат на това предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор остават. Проблемите, свързани със състава и функционирането на Висшият съдебен съвет също остават„, се сочи в доклада.
Изказва се и загриженост за състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, тъй като не са приети реформите за неговия състав и функциониране в рамките на новия проект за Конституция. Отчита се и че главният инспектор и инспекторите към Главния инспекторат на ВСС продължават работата си, въпреки че мандатът им е приключил преди повече от година – април 2020 г.
Изказва се и безпокойство за назначенията на съдиите на по-високи позиции, които, според Комисията, не се извършват по прозрачна процедура и след конкурс.
Дигитализацията на правосъдието все още изостава. Има проблеми с ефективността на мерките, свързани с интегритета на публичната администрация, лобирането и защитата на свидетелите, където няма специална регулация.
Пандемията засегна икономически медийния плурализъм и защитата на журналистите, особено в регионалните медии, но няма специфични мерки в тяхна подкрепа, се казва още в доклада, който отчита „стеснено пространството за гражданското общество“ и продължаващи тежки условия за работа на журналистите при неясна медийна собственост. Липсата на прозрачност на медийната собственост остава обезпокоителен. Работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили.
