Политолози: Няма опасност от разпад на кабинета

Views 37397
0 0
Снимка: архив БГНЕС

Политолози и експерти се обединиха в общ аналитичен клуб за прогнози Examiner. Участниците в него бяха представени на пресконференция в БТА – председателят е медийният експерт Джими Найденов, секретар Татяна Буруджиева, участват още Димитър Диманов, Димитър Иванов, Румяна Коларова, Юлий Павлов, Юрий Асланов и различни експерти по конкретни теми.

Днес бе представен анализ на политическата обстановка в страната – темата „100 дни от управлението на правителството на Кирил Петков“. Следващите анализи ще са по актуални теми, като всеки месец Клубът ще представя анализ за политическата обстановка в България – според важността на темата.

Буруджиева обясни, че в анализа, както днес, така и в следващите – ще се представят само общите позиции, по които политолозите нямат разногласия и са приети от всеки автор, а под внимание са взети основни предмети на качеството на живота – право, икономика, финанси, влияние върху обещанията и действията, влияние на външни и вътрешни фактори и не на последно място модела на управление.

Анализът за 100 дни управление на кабинета Петков на групата политолози е следният:

– Няма очаквания от разпад на управляващата коалиция до края на година, но остава въпросът при непредвиден катаклизъм

– Всички фактори на напрежение в коалицията може да се минимизират със смяна на министри

– Липсата на решителни действия по справяне с кризите е притеснителна заради нагласите в обществото и това се изостря

– 100-те дни не дадоха спокойствие на правителството, налице е разминаване не само на дневния ред на обществото, а основна причина за проблемите и дефектите в правителство е липсата на идейна основа поради хетерогенността в правителство. Създава се усещане за парцелиране на работата на МС, без яснота какъв ще е резултатът от всяко политическо действие.

Юрий Павлов направи кратък анализ, попита знаем ли „Какво е камила“, а отговорът му „кон, рисуван от колектив“. Надявам се поне камилата ни да е едногърба, каза той в кръга на шегата, визирайки, че в правителството хората са без партийни пристрастия. По негово мнение обаче позицията на правителството на правителството е проевропейска и това се одобрява от мнозинството от българските граждани.

Анализаторът Димитър Иванов постави акценти по два основни проблема – енергетика и здравеопазване – по първият за него битовите потребители са получили успокоение за ниски сметки, енергийната система е била стабилизирана, капитализирана, а второто действие е смяна на регулаторната рамка с мораториум и ръководството на КЕВР. „Липсата на конкретни идеи в справянето с енергийната криза, която не е български продукт, но влезе в страната след ефектите на зелената сделка и не виждаме елемент, който да показва, че правителството има ясен анализ как ще се балансират ефектите в нея“, посочи той. За здравеопазването – за 100-те дни той анализира – отпадане на пета вълна на коронавируса, но много критика недоволство на обществото от състоянието на здравната политика. Ние не видяхме по-общи идеи за реформа, които да формират една перспектива, каза той.

Румяна Коларова постави четири акцента в работата на правителството – разпад на традиционни партии и липса на партийност при функционирането на правителството, ПП не прави усилия да се структурира като партия, ИТН е в процес на ерозия. По думите й „в рамките на всеки един от електоратите правителството е тръгнало със скептичност„. Трети извод – всички министри са неразпознаваеми, освен трима – четирима, но трупат негативите от всички останали. В оценката се отчита и ролята на служебните кабинети като допълнително усложнили задачата на правителството, тъй като по време на управлението на двата кабинета освен спешните планове за страната нямало реални действия и правителството заварило държавата в условия на свободно падане.

Не на последно място експертите коментираха войната в Украйна и българската правителствена политика.

За Димитър Иванов – 1/3 от този период е минал под знака на войната, позиционирането на България в общата европейска и евроатлантическа политика ще е важен знак на това как българското мнозинство ще задържи своето съществуване. Това е външно-политическият ефект на войната, но има ефект върху инфлацията и опасността от стагнация от България и Еврозоната, предвид нарастващите енергийни цени. Трябва да си намерим мястото в какви политики се дефинираме в общия формат НАТО-ЕС“, каза той.

България е най-силно заплашена от войната, нашите инициативи там са от ключово значение за съществуването ни и затова трябва по дейна политика, която да спре руската инвазия„, добави Иванов. За него е много важно – дори затваряне на въздушното пространство на Украйна или военна помощ.

Юрий Асланов обаче заключи, че затварянето на въздушното пространство на Украйна ще доведе до разширяване на войната и директен сблъсък НАТО-Русия.

Контакти и информация за автора:

Репортер по темата: Петър Димитров

editor
Happy
Happy
0
Sad
Sad
0
Excited
Excited
0
Sleepy
Sleepy
0
Angry
Angry
0
Surprise
Surprise
0
Next Post

Шанхай влиза в локдаун

Градът се разделя на две половини