Под половината от българите ще сигнализират при корупция на работното си място

Масово хората смятат, че от това няма да има резултат

Прочитания 8658
0 0

Под половината – 49,3% от българите, биха подали сигнал към компетентните органи, ако станат свидетели на корупция на работното им място. 29,8% пък са категорични, че не биха сигнализирани за подобно нарушение, а 20% не желаят или не могат да отговорят.

Това гласи проучване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), проведено със съдействието на посолството и външното министерство на Кралство Нидерландия. То е специално проведено в навечерието на въвеждането на нова европейска директива, предвиждаща защита на лицата, които подават сигнали за нарушения с евросредства.

Съвсем леко повишение в процента, но вече над половината – 50,7% от хората пък биха подали сигнал в случай на конфликт на интереси на работното им място. 29,2% от респондентите са категорични, че не биха го направили.

Най-голяма готовност да сигнализират за нередности имат по-младите хора, по-високо образованите и живеещи в големите градове. На другия полюс са хората, живеещи в по-малки населени места и чувстващи се несигурни за работното си място.

Чисто поколенчески по-възрастните групи са с много повече страхове и в много по-малка степен изразяват готовност за проактивно поведение при корупция на работното място“, посочи Радостина Ангелова от „Глобал Метрикс„, провели проучването.

Същевременно близо 90% от хората смятат, че би трябвало да се сигнализира за корупция, макар че едва половината биха го направили. А към кого биха се обърнали? 47,8% към някого от фирмата, 37,9% към полицията, 33,5% към медиите, следват КПКОНПИ, Прокуратурата и т.н.

Основен фактор е и скептицизмът. Масово хората се възпират от реакция, защото смятат, че от това няма да има резултат.

„Вътрешните механизми на обществото са отслабени като реакции, индикатор че хората са привикнали с тези проблеми и започват да ги приемат като част от реалността„, каза още Ангелова.

60,7% от хората биха се чувствали несигурни, ако подадат сигнал за корупция срещу лице, заемащо публична длъжност – политици, кметове и др. „Това е показателно за това как работят институциите и дали са създали среда, в която хората да се чувстват спокойни и свободни да подават сигнали.

По думите на директора на БИПИ Биляна Гюрова е от изключителна важност да бъде създадено адекватно национално законодателство, което да осигурява защитата на лицата, подаващи сигнали за корупция.

Нормативната уредба към момента не защитава добре лицата, подаващи сигнали“, категорична е тя.

Има недоверие към институциите. Тези институции, към които трябва да се дават сигнали – КПКОНПИ и прокуратурата, не влизат дори в челната тройка по доверие сред хората. Това е сериозен показател за сриване на доверието в тези институции, които трябва да бъдат достатъчно независими и автономни, за да подават сигнали„, добави Гюрова.

Друг възпиращ фактор, за да подават сигнали хората, е липсата на възможност за подаване на анонимни сигнали. Трябва да започне диалог между законодателя, синдикати и работодатели, за да бъде създадено адекватно законодателство, посочват експертите от БИПИ.

Happy
Happy
0
Sad
Sad
0
Excited
Excited
0
Sleepy
Sleepy
0
Angry
Angry
0
Surprise
Surprise
0

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

Данните от станциите за качеството на въздух в Стара Загора достъпни в интернет

Две нови станции следят за въздуха