Българското правителство ползва експертиза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) при осъществяваната реформа на държавната администрация. Това стана ясно на конференция в Министерски съвет (МС) при представянето на проекта „Напредване на реформата в публичната администрация“. Проектът е координиран от администрацията на кабинета и се финансира от Службата за подкрепа на структурни реформи на Европейската комисия, а ОИСР е изпълнител за една от заложените дейности, съобщиха от правителствената пресслужба.
Конференцията бе открита от вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова.
Тя коментира препоръките на експертите от ОИСР в 3 ключови области за административната реформа в България – ролята на центъра на управление в стратегическото планиране и координация, регулаторната политика и гарантирането на интегритет в държавната администрация. Константинова подчерта, че подходът на правителството към необходимите реформи в публичната администрация напълно съвпада с препоръките на ОИСР и световната практика. „Отчитаме констатациите и оценките в доклада за центъра на управление, свързани с недоброто разпределение на функциите между администрацията на Министерския съвет и секторните министерства. Дублирането на функции между администрациите, липсата на ясно разграничение между отделните звена в администрацията на Министерския съвет са предизвикателства, с които сме решени да се справим. Структуриране на ново звено за стратегическо планиране в администрацията на Министерския съвет, с функции по мониторинг и оценка, е препоръка, която ще приложим на практика. Това ще бъде видно за всички в проекта за нов Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, който съвсем скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане„, заяви вицепремиерът.
По думите на Калина Константинова дълго време частичните, неустойчиви решения и липсата на последователност в реформите са съпътствали изпълнителната власт. „Нашата амбиция е да прекратим тази практика. Да подредим множеството на брой стратегии, които си противоречат, припокриват се, не са синхронизирани във времето и изпълнението им не се проследява ефективно. Ще модернизираме този процес като повишим прозрачността и приложим принципите на доброто управление„, увери тя.
На конференцията стана ясно, че правителството работи и за насърчаване на ефективното прилагане на оценката на въздействието на нормативните актове на практика, за да се гарантира, че създаването на нови регулации ще се основава на данни и ще се извършва в сътрудничество със заинтересованите страни, включително чрез т. нар. ранни консултации.
„Специално внимание отделяме на отправените препоръки в доклада по отношение на интегритета в публичния сектор. Както знаете, правителството пое ангажимент за нулева толерантност към корупцията, който ние безусловно спазваме„, отбеляза Константинова.
Тя каза още, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) до този момент не оправдава очакванията на обществото. „Тази институция има нужда от дълбока реформа, за която твърдо заявявам, че има политическа воля, защото това е задача, която обществото ни избра да изпълним„, изтъкна Константинова.
По думите й се предвиждат конкретни механизми за гарантиране на почтеността на служителите в публичния сектор, а в Плана за възстановяване и устойчивост са заложени конкретни действия за изработване и приемане на система за проверка на интегритета на служителите в държавната администрация.
„Отчитаме препоръките, че България трябва да осигури всеобхватна правна рамка за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на ЕС в съответствие с европейската директива, като това също е мярка в Плана за възстановяване и устойчивост, по която са заложени конкретни направление на действие„, посочи вицепремиерът.
Стана ясно още, че ОИСР препоръчва и засилване на контрола върху качеството на нормативните актове, разработване на етичен кодекс за висшите държавни длъжности, подобряване на работата на Националния съвет по антикорупционни политики. Константинова отбеляза, че през пролетта на тази година Националният съвет по антикорупционни политики вече е председателстван от българския премиер, което е свидетелство за политическия ангажимент на най-високо ниво.
Ръководителят на генералната дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ в Европейската комисия Марио Нава заяви, че България е създала добра нормативна и институционална рамка, като следващите предизвикателства пред реформата на държавната администрация са иновациите, дигитализацията, развитието на човешките ресурси и отвореното управление.
Водещи експерти от департаментите на дирекция „Публично управление“ на ОИСР представиха конкретните препоръки от доклада на организацията и се включиха в дискусиите.
„На 25 януари т.г. Съветът на ОИСР взе решение сред поканените за членство държави да бъде и България. Така, заедно с Румъния, страната ни получи шанс, след като покрие всички критерии в хода на процеса на присъединяване, да стане част от групата на страните с най-развитите икономики и гарантиращи най-високите стандарти за демокрация и върховенство на закона. 38 държави членуват в световната организация, сред тях са и 22 страни членки на ЕС„, отбелязват още от пресслужбата на МС.
