Юристи, икономисти, енергийни експерти и политически представители, наблюдаващи проблемите с атомната енергетика в България, задават осем въпроса към министър Теменужка Петкова във връзка с обявеното миналата седмица намерение за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Въпросите са зададени със заявление според Закона за достъп до обществена информация.
Сред подкрепящите исканата информация са проф. Георги Касчиев, инж. Иван Хиновски, доц. Красен Станчев, биопроизводителите Албена Симеонова и Пепо Петров, Фондация за околна среда и земеделие, съпредседателят на „Зелено движение“ Борислав Сандов, проф. Никола Янков, д-р Петър Кърджилов и други. Те са на мнение, че на българското обществото се дължи много повече прозрачност и коректност относно намеренията за развиване на нови ядрени мощности.
Осемте въпроса към министър Теменужка Петкова:
- Кои са споменатите от Вас и от министър-председателя международни експерти, които са били ангажирани от българска страна? Моля да ми бъде предоставена информация за имената им, експертния им опит, свързан с проекти за изграждане на ядрени съоръжения, както и при какъв ред и процедура са наети, от кого, за каква услуга и срещу какво възнаграждение.
- Моля да ми предоставите в пълен обем сканирано копие на Ваш „Доклад за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на одобрената със Заповед № АА-04-30 от 21 февруари 2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“ в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси“, представен от Вас на заседанието на Министерки съвет на 20.01.2021 г.
- Подготвя ли се процедура и, ако – да, каква, за възлагане на посочените в т. 3 от Решението на МС правен анализ и модел за финансово структуриране на проекта на консултанти или същите ще се разработват от експерти от Министерство на енергетиката/БЕХ ЕАД и дружествата от групата на БЕХ ЕАД.
- За 9 години – от създаването на дружеството „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД през 2012 г. какви анализи (правни, финансови, технически и др.) са извършвани, от кого и на каква стойност?
- Отказът на компанията „Уестингхаус“ да доставят реактор АР1000 за България за изграждането на Блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“ оповестен ли е официално и, ако- да, от кого и кога?
- Изгубило ли е своето правно действие Решението по ОВОС за Блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“, издадено на 27.01.2015 г. , предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 12 от ЗООС?
- Подготвяте ли необходимите документи за приемане от Министерския съвет на решение по чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Раздел IV. Особени правила при изграждане и експлоатация на ядрени централи за изграждане на Блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“?
- Продължават ли преговорите с допуснатите участници в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“?
Припомняме, че миналата седмица бе обявено намерението реакторите, предназначени за проекта АЕЦ „Белене“, да бъдат прехвърлени за изграждане на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ на втора площадка. Съгласно решението на Министерски съвет, министърът на енергетиката следва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“, да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта, както и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка.
Решението Българският енергиен холдинг (БЕХ) да влезе в преговори със САЩ за разработване на нови ядрени проекти и конкретно да се направи проучване на възможностите за изграждане на ядрена площадка номер 2 на АЕЦ „Козлодуй“, бе взето през октомври миналата година. И в енергийната стратегия на България до 2030 г. е заложено изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности.mossaika
Едновременно с това през юни 2018 година Народното събрание размрази официално 30-годишния проект за втора ядрена централа в България – „Белене“.
Мораториумът върху строителство на АЕЦ „Белене“ бе въведен от Народното събрание през 2012 г. – в първото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Темата за проекта АЕЦ „Белене“ обаче стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката.
Срещу строителството се обявяват категорично против всички десни формации, които в момента са извън парламента. Критика изказват и четирите организации от АОБР, които не са доволни от изискванията на държавата към строителството на нова ядрена мощност. През май 2019 г. бе открита процедурата по избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“, а една година по-късно тържествено бе обявено, че кандидатстват американци, французи и руснаци.
