Предложили сме на „Газпром“ да преговаряме за анекс към настоящия договор. Отговор от руския монополист се очаква тези дни. Това потвърди в студиото на Нова телевизия служебният енергиен министър Росен Христов. Точното му обяснение бе, че „сме дали индикации, че желаем да започнем преговори по предложения за изменение и оптимизация на договора„.
Росен Христов не уточни дали ще става въпрос точно за анекс или за друга юридическа форма, като посочи че е сформиран екип от юристи, включително външни консултанти, които ще имат окончателната дума. Министърът няколко пъти подчерта, че не е юрист и не може да дава коментар по темата. Увери обаче, че са „много внимателни по темата„, за да не рискуват.
Въпреки това Росен Христов обясни, че същият екип от юристи са написали 100 стр. доклад, в който се казва, че е голяма вероятността един арбитраж да бъде спечелен от „Газпром“. Защо и по какви причини Христов не обясни отново с обяснението, че не е юрист, а самият доклад „можем да го анализираме тук цял един ден„. Посочи обаче, че вероятността те, руснаците, да ни съдят е много по-голяма, защото: „Газпром прави промяна в условията на плащанията, ние не се съгласяваме, „Газпром“ не се съгласява и преговорите спират.„
На въпрос дали продължаваме, както предишното правителство, да изпращаме заявка към „Газпром“ ежедневно, Росен Христов заяви, че „естествено, че не го правим“, защото „няма смисъл да правим нещо, което е ясно, че няма да се случи„. Въпреки това заяви, че „следваме условията на договора, за да сме максимално защитени„.
Какви са предложенията на българската страна по думите на Росен Христов:
- удължаване на периода за вземане на остатъчните количества газ, като влезем в 2023 г. и обхванем отоплителния сезон. Такава опция в настоящия договор имало, като само трябва да я активираме
- предложение и стремеж на българската страна е да се опитаме да избегнем авансово плащане, заменяйки го с банкова гаранция. Това правим по отношение на риска газ да не бъде подаден
- предлагаме и оптимизация на самата формула, по която да се изчислява цената на газа.
Правителството разчита в „Газпром“ да надделеят пазарните принципи, на които ние настояваме, а и така да намалим рисковете те (руската страна) да спечели един арбитраж, обясни Росен Христов на въпроса няма ли морална дилема между пазар и война. Той е убеден, че това, че някой преговаря, не означава отказ от търговски претенции, а и „ние не излизаме от договора и не променяме никакви фундаментални условия по него„.
По въпрос каква би била цената на газа, Росен Христов отговори с цената на втечнения газ от танкерите, които били с 50% по-скъпи и попита „защо трябва да рискуваме да отидем на арбитраж, при положение, че имаме нужда от количества газ на по-ниска цена.“ Малко по-късно обаче уточни, че за октомври количествата газ са осигурени почти, а правителството се опитва да намали цената в микса. „На нас не ни е необходим „Газпром“, идеята е намерим газ на по-ниска цена, така че да оптимизираме общия микс„, бяха точните думи на Росен Христов.
За отказа от останалите шест танкера, министърът обясни, че правителството не е успяло да осигури слотове на добра цена и всичко, което е намерено, е било с посредници. Водени са разговори с Гърция, но Ревитуса работи на пазарен принцип и всички слотове са били разпродадени. „Така се оказало, че цените са били твърде високи, за да може този газ да стигне на нормална цена.“
На въпрос не се ли притеснява, че ще нарушим санкциите, наложени от ЕС, а и така ще финансираме една война, Росен Христов обясни, че и в момента купуваме руски газ, но от посредници, а и това прави и Германия: „Другите държави не нарушават ли санкциите… нека първо Германия да спре да купува руски газ, съответно те най-много финансират войната.“
Росен Христов обаче уточни, че е проведен разговор с представители на Европейската комисия и „имаме пълно разбиране по темата„.
