Началникът на НСО остава встрани от политическите пристрастия и коментари. Това се казва в изявление от Националната служба за охрана (НСО), в което обясняват защо са предадени видеозаписите от входовете на сградата на Министерския съвет.
Повод за изявлението са мотивите към решението на Министерския съвет от 6 април 2022 г., с което искат от президента Румен Радев да освободи от длъжност началника на НСО бригаден генерал Емил Тонев.
В становището се казва, че НСО няма и не е имало информация за влизане в сградата на Министерския съвет на защитени свидетели. Повод за това е „предаването на видеоматериали от служебните и официалните входове на Министерския съвет“.
Охраната на сградата на Министерския съвет, което включва и охраната на охранявани от НСО лица – конкретно министър-председателя на Република България, включва сигурността за лицата, които работят в тази сграда и за посетителите в сградата,, се казва в изявлението.
Сградата на МС е стратегически обект съгласно Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. В този смисъл и на основание разпоредбите на Закона за НСО (ЗНСО) и като такава сграда се охранява.
Като цитират закони и еврорегламенти, от НСО уточняват, че службата „може да предоставя личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред и на органите на съдебната власт“ и уточняват, че пазят записите само два месеца.
„В периода от 10 юли 2020 г. до 6 април 2022 г. НСО е получила многократно искания за предоставяне на видеозаписи от страна на МВР, прокуратурата или съда. Искания от тези органи, за предоставяне на видеозаписи има и от камерите на други сгради и обекти, охранявани от НСО. Това са искания, по които НСО е предоставяла възможно най-бързо – в спешен порядък, видеозаписи от камерите, които ползва и ако записите са налични. На други лица – физически или юридически, – записи не се предоставят“, уверяват от НСО.
От Националната служба за охрана припомнят, че съгласно:
Закон за МВР: „Чл. 4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции.“
Наказателно-процесуален кодекс: „Чл. 159, ал. 1 По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото„.
Закон за съдебната власт: „Чл. 145, ал. 3 и ал. 4 Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите. Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.„.
Закон за съдебната власт: „Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.“.
Закон за съдебната власт: „Чл. 215. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.“
От службата изтъкват, че тези органи имат право да искат видеозаписи и всякаква друга информация и при неизпълнение на тези задължения са предвидени съответните санкции.
От НСО Уверяват, че са предоставили записите за побоя от полицаи на протестиращи зад колоните на МС в деня, в който са били поискани от МВР. „Относно „забавеното и липсващо предоставяне и съдействие по време на протестите през по-миналото лято“, следва да бъде посочено, че записите от 10 юли 2020 г. са поискани на 16 юли 2020 г. от органите на МВР и са предоставени незабавно (в същия ден).“.
Уточняват, че в писмото от прокуратурата, предмет на коментара, заведено в НСО на 24 март 2022 г. се съдържа и изискването за спешност. Отговорът с предоставянето на исканите записи е изпратен на прокуратурата максимално бързо, като е класифициран по определени съображения. „Тази фактология е оценка на твърдението относно „разминаването в поведението на ръководството на НСО“ в двата случая“ – изтъкват от службата по повод внесения доклад до президента с мотиви за искане за освобождаване на шефа на НСО.
За съмненията за непрозрачно разходване на бюджетни средства от страна Национална служба за охрана от службата пишат:
„На първо място официална информация за съмнения не може да има. В това твърдение или словосъчетание няма смисъл. На следващо място разходването на бюджета е предмет на нормативно установен контрол от съответните органи и такава „непрозрачност“ не е установена. Включително при извършената проверка от Сметната палата през 2021 г., за което има официален одитен доклад, изводи за неправомерно изразходване на бюджета на НСО няма. Бюджетът на НСО се разходва по законен начин, другото е невярно и дори клеветническо. Всеки лев е изразходван по предназначение, честно и прозрачно и съгласно действащата нормативна уредба„.
От НСО са категорични, че пропуски или компромиси с осигуряването на охраняваните лица не са допускани. „Когато службата за охрана полага необходимите усилия, а охраняваните лица проявяват съответното разбиране, могат да се избегнат в значителна степен рисковите ситуации„, се казва в позицията без да се уточнява замерянето със снежни топки на премиера Кирил Петков връх Шипка.
За структурата на службата и засилване на капацитета за охрана на действащите членове на кабинета, от службата припомнят, че НСО бе преструктурирана в началото на 2021 г. Намален бе рязко и наполовина броят на основните структурни звена. Съответно бе намален броят на ръководните длъжности и това значително повиши ефективността при вземането на управленски и оперативни решения.
За охраната на бивши президенти, премиери и техните семейства се охраняват за срок от четири години след прекратяване на службата им от службата уточняват, че съгласно Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България, на тези лица се полага лична охрана и специализиран транспорт за срок от една година след изтичане на мандата им. След това имат право само на специализиран транспорт (който също е вид охрана) и подобна е практиката в преобладаващия брой страни в света спрямо лицата, които са били държавен глава.
Специализираният транспорт за председателя на Народното събрание или министър-председателя е до 4 години след освобождаването им от длъжност. За охрана на семействата на управляващите не е ставало дума, а и няма такива разпоредби в действащата нормативна уредба, изтъкват от НСО.
От службата припомнят, че по време на 46-то Народно събрание бяха промени в Закона за НСО, а от службата аргументирано са възразили срещу идеята да отпадне охраната – специализираният транспорт – за членовете на Министерския съвет. С намаляването на срока за осигуряване на специализиран транспорт за лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател, по принцип службата имаше и има съгласие, се казва в изявлението от НСО.
