Близо месец след атаката по Българските пощи все още не могат да се възстановят услугите в пълен размер, а новото управление и властта говорят преди всичко за бъдещето. С Росен Желязков, бивш министър на транспорта, по темата разговаря репортерът на News.bg Диляна Панайотова.
Г-н Желязков, какъв е вашият коментар за ситуацията с Български пощи?
Има много детайли и не само по тази конкретна тема. След кибератаката и сриването на системите на дружеството ластикът на анализите се разтегна от чисто политическото говорене, което винаги реферира към миналото до това какво трябва да се случва занапред. Конкретният инцидент провокира този разговор, но темата беше засегната още с промените в Закона за пощенските услуги, преминаването на политиката по пощенските услуги и изобщо пощенският сектор от естественото му място в Министерството на транспорта и съобщенията към вицепремиер без министерство. Още тогава започна този естествен разговор за Български пощи, въпреки че самият закон коментираше пощенският сектор, не самото дружество. Български пощи са 100% държавно дружество, което обаче функционира на либерализиран пазар. Самият киберинцидент релевира две тези. Едната е, че самата информационна сигурност на дружеството не е била на висотата и затова има вина дружеството, респективно държавата като собственик на капитала. Оправдаването с грешки, които реферират към миналото, не дава никакви решения, освен това те са абсолютно неоснователни. Киберинциденти се случват навсякъде, особено във време на хибридни войни. Няма система, която да не може да бъде уязвена. Има протоколи за реакции и действия, има и проактивно поведение, а не реактивно, какъвто е случаят с пощите. Интересното е, че дебатът се измести трябвало ли е или не пощите да бъдат обявени като обект, свързан с националната сигурност, трябвало ли е да бъдат записани като оператор на съществени услуги в Закона за киберсигурността. Още преди началото на войната в Украйна на изслушването на службите на закрито заседание в парламента се коментира темата за потенциалните киберзаплахи. Още към онзи момент се е предполагало, че има потенциални адресати на киберзаплахи. Още тогава горните въпроси са били на дневен ред.
Още в доклада на ДАНС за 2020 се посочват пощите като потенциална мишена на киберзаплаха. Вземали са някакви мерки?
Определянето на обектите, които са стратегически за националната сигурност, става от Министерски съвет. Затова има постановление 181 от 2009 г., ако не се лъжа, но така или иначе това постановление е динамично като предмет. Вътре могат да се добавят, могат да се изваждат такива стратегически обекти. Още миналата година е трябвало да се подходи по този начин и още повече, когато се предполага, че увличането на Европа в горещи военни действия, ще бъде съпроводено с такива. Сега тепърва ще ги включват. Въпросът е ще бъдат включени Български пощи в постановлението и/или ще бъде включен целият пощенски сектор в Закона за киберсигурност.
Защо не е конкурентно дружеството?
Защото в един либерализиран пазар отделните участници се конкурират на база качество на услугата, цена, на база гъвкавост по отношение на спестяване на разходи, по отношение на увеличаване на приходи. Няма реална пазарна конкуренция тогава, когато на един от тези оператори му е възложена социална задача, от която се покриват само разходите и това съставлява основна част от дейността му. Същевременно той се подчинява на строги правила по отношение на Закона за обществените поръчки, Кодексът на труда, колективни трудови договори, без да има оперативността на останалите си конкуренти, вменено му е да поддържа огромна клонова мрежа, 2/3 от която генерира само разходи. Дружеството е в забранителния списък за приватизация, което спира дори и други възможности за преструктуриране. Няма никаква гъвкавост по отношение на освобождаване на неоперативни активи. По отношение на предоставянето на универсалната пощенска услуга Български пощи са длъжни чрез мрежата си да осигуряват достъпност и на част от оператори-конкуренти, които изпълняват универсална пощенска услуга. В последните 15 години има значително намаляване на обема на универсалната пощенска услуга заради масовото навлизане на електронните средства за съобщения и търговия.
В анализа на пощенския пазар особено в страните, в които либерализацията настъпва по-рано, се наблюдават три тенденции. Едната тенденция е на конкуренция, когато традиционният оператор, който предоставя универсалната пощенска услуга, влиза като равноправен субект и участва в пазарната среда и конюнктура с либерални възможности за преобразуване, за сливане, за преструктуриране. Другата тенденция, която се наблюдава във Франция, Испания, когато държавата много силно, дори протекционистки подкрепя традиционния оператор, което до известна степен изкривява пазара. Третият модел е моделът на отстъпление, когато традиционният оператор постепенно свива своето участие. При нас дали от политическа, дали по друга причина сме в някакъв хибриден модел, който да изисква поддържането на огромния по размерите си и обем търговец Български пощи, който няма гъвкавостта да управлява своите активи. Същевременно се компенсира несправедливата тежест, която се получава като разход от предоставянето на универсалната пощенска услуга. На дружеството е вменена и услугата от общ икономически интерес на предоставянето на пенсиите. Това са разходоориентирани приходи, тоест тези приходи покриват направените разходи, но не дават възможност за развитие. Те поддържат системата такава, каквато е. Ако погледнем обаче пощенския пазар като цяло, положителната тенденция от либерализацията и конкуренцията е в многократно му разширение от 100 милиона лв. обеми преди либерализацията до близо 800 лв. за миналата година.
Може ли Български пощи да устоят на конкуренцията?
Български пощи има лиценз за оператор на универсалната пощенска услуга за 15 години и дори с този модел поддържа едно стабилно ниво на запазване и увеличаване дела си в универсалната пощенска услуга. Това е поддържане на жизненото равнище на Български пощи, но без възможности за пазарна експанзия особено в нишите, в които други фирми са по-гъвкави, като куриерските услуги и развитието на електронната търговия. Ако държавата вменява на пощите социални дейности, няма друг модел освен да се компенсира несправедливата тежест и това да е основният приходоизточник. Ако държавата иска да развива Български пощи в посока на силен, конкурентен играч, който е равнопоставен с другите участници на пазара и се подчинява на общата регулация на пощенския сектор, тогава трябва да даде по-голяма възможност за гъвкавост на дружеството, в т. ч. и възможности за преструктуриране. Но това явно от политическа страна не е приемливо. И тук е дебатът. В рамките на нашия кабинет дебатирахме насочване на Български пощи към допълнителни сфери на развитие, в това число оптимизиране на мрежата и използването и за предоставянето на редица услуги. Радвам се, че в настоящото правителството виждат в това разум и продължават тенденцията, тоест пощите с клоновата си мрежа да се превърнат с мрежа за комплексно-административно обслужване със средствата от плана за възстановяване и устойчивост. С тази нова услуга от общ икономически интерес Български пощи ще увеличат приходите си. Това ново направление обаче няма да развие пощите по отношение на предлагане на пощенски услуги. Това ще развие пощите в друга по вид и посока услуга.
Български пощи изглеждат обречени?
Български пощи, според мен, не изглеждат обречени. Нека да видим. След 2-3 години изтича универсалната пощенска услуга и трябва да се мисли за минималното изискване по нейното предоставяне, както и за развитие на други сегменти и поддържане на мрежата. Целта не е Български пощи да бъдат най-печелившото дружество. Целта е Български пощи да е близко до населението. Това е бил и аргументът за запазване на цялата неефективна мрежа. Несериозни са твърденията, че Български пощи са водени към фалит. Напротив, Български пощи винаги са били финансово стабилни и това е било гарантирано от държавата и те ще останат финансово стабилни и това пак ще бъде гарантирано от държавата. В момента имаме рядък шанс да имаме ресурс по плана за възстановяване и устойчивост, който да може да бъде някаква посока и живителност към ревитализация на клоновата мрежа в посока предоставяне на комплексно-административно обслужване. Моят упрек към управляващите в момента е, че те трябва да търсят консенус. Противопоставянето не ни води до разбирателство кое е добро за дружеството и за това как този ресурс от близо 120 милиона лева ще бъдат инвестирани. Има редица предпоставки това вложение да бъде ефективно, ефикасно, целесъобразно, но и да бъде прозрачно. Има опасения, че се бави възстановяването на системите след кибератаката, за да се оправдават извънредни разходи. По-добре да бъдем опровергани за нашите предположения и хипотези, но това става с аргументации, а не с политическа престрелка. Политическият разговор трябва да е в посока пощите да бъдат запазени, да бъде инвестирано в човешки ресурс и да се привличат млади хора. Аз съм оптимист за Български пощи. Считам, че досегашното ръководство беше изключително умерено, политически неутрално и успяваше да намери необходимия диалог социален диалог в рамките на дружеството. Смяната по средата на възстановяване от киберпораженията в рамките на часове буди въпроси. Предстои да видим дали смяната на ръководството ще бъде смокинов лист за някои предстоящи решения. Независимо от злободневието пощите ще продължат да изпълняват дейността си по универсалната пощенска услуга, по разпространението на пенсиите, по разпределението на печата и след нотификация по предоставяне на комплексно-административни услуги на населението. Посоката трябва да е устойчивост, добавянето на нови капацитети и търсенето на онази ефективност, така че пощите да не разчитат на еднократни инжекции, а да имат собствена виталност.
