Втората вълна на COVID-19 е вече факт, поради което възможностите за възстановяване на българската икономика от средата на 2021-а стават все по-химерични. Нещо повече. С приключването на мярката по отсрочване на банковите вземания по отпуснати вече кредити и с очакваното задълбочаване на стагнацията, както у нас, така в ЕС, фирмите са изправени пред опасността от рязко влошаване на конюнктурата. Това ще доведе до допълнителен спад на приходите за повечето компании, които все още имат работещ бизнес и до невъзможност за макар и частично възстановяване постъпленията на онези фирми, които са затворили и/или работят на санитарния минимум. Поради тази причина министърът на икономиката Лъчезар Борисов е разпоредил ускоряване и разширяване на „Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от СOVID-19“, приета от Министерския съвет и възложена за изпълнение на Българска банка за развитие (ББР).
В съобщението на министерството по този повод се казва, че за последните 2 месеца мярката, касаеща подкрепата на физически лица към ББР, е реализирала усвояемост в размер на 85 млн. лв., с които са подпомогнати над 20 хил. физически лица. Извън това ББР въздейства на бизнеса чрез своя програма, чрез която са усвоени над 80 млн. лв. към близо 600 фирми.
„В тази връзка, изхождайки от преминаването на епидемиологичната в икономическа криза, министър Борисов проведе разговори с работодателските организации, както и с останалите ресорни министри в търсене на още по-ускорено усвояване на капитала. Бяха направени и пазарни тестове с търговските банки-партньори. В резултат бяха направени препоръки за разширяване обхвата на Програмата“, пише в прессъобщението.
Министерството на икономиката е излязло с няколко предложения, които Министерския съвет ще обсъди. На първо място да разшири обхвата на Програмата, като до нея получат достъп не само малките и средни фирми, но и големите предприятия (персонал над 250 души, годишен оборот, който превишава 97 500 000 лв. и/или стойност на активите, която превишава 84 000 000 лв.).
Второто предложение е абсолютният, максимален размер на кредита към едно и свързани лица, по който ББР дава гаранции на банките, да бъде увеличен от сегашните 300 000 лева на 1 000 000 лева за малките и средни фирми и на 2 000 000 лева за големи предприятия – търговски дружества.
Има и предложение за увеличаване на Лимита на гаранционни плащания от 30% на 50%. ББР вече се ангажира да прави ефективни гаранционни плащания към търговските банки в размер на 50%, вместо на 30% от Гарантираните портфейли от кредити по Програмата. Става дума за плащанията по гаранциите, дадени от ББР за заемите, които търговските банки са отпуснали, отпускат или ще отпускат по тази програма на фирмите. Те дават сигурност на банките, че ще си получат парите дори ако фирмата длъжник не е в състояние да погаси част или цялата дължима сума по кредита. В този случай вместо фирмата на банката кредитор ще плати ББР, която е гарант по този кредит. Въпросните плащания са обвързани с лимити и тяхното разширяване ще даде по-голяма сигурност на банките кредиторки, което ще направи отпусканите от тях заеми по-достъпни за фирмите.
Министерството също така предлага да се удължи с половин година крайният срок, до изтичането на който се предоставят кредити по Програмата: от 31.12.2020 до 30.06.2021 г. Също така да бъде удължен крайният срок, до изтичането на който може да се кандидатства за кредити по Програмата: от 23.12.2020 до 20.06.2021 г. Има и предложение за удължаване с една година на срока на дадената от ББР гаранция по портфейлите от кредити: от 5 на 6 години – това е допустимият максимум по Временната рамка. Това отново ще намали риска за банките и ще улесни достъпа на фирмите до кредитиране.
Министерството на икономиката има намерение да поиска облекчаване на процес за преценка от страна на търговските банки относно установяването на затрудненото положение, в което са изпаднали клиентите в коронакризата. Ако това е свързано с намаляване на документите, доказващи паричните потоци на фирмите кандидати, подобна мярка ще е трудно осъществима, защото засяга документооборота, по който се преценява рисковият профил на клиента. А това е свързано с международни банкови регулации, които едно правителствено решение не може да променя. Всъщност в този случай намаляването на риска, а от там и облекчаването на достъпа на фирмите до кредит, може да дойде само по линия на увеличаване на обхвата на даваната от ББР гаранция.
Също така Министерството на икономиката ще се настоява за облекчаване на изискванията за усвояване на средства от кредитите, както и на изискванията за предявяване на плащания по дадената от ББР гаранция по Програмата.
Предлага се да се разшири обхватът на финансирането на кредитите, по които ББР предоставя гаранции пред банките, като в тяхната група бъдат включени и заеми за бъдещите инвестиционни нужди на предприятията. До момента такива гаранции се даваха само за заеми, покриващи нуждите от плащания в рамките на няколко месеца, свързани с доставка на суровини, стоки, услуги и възнаграждения.
Възнамерява се да се даде по-голяма свобода на банките при определянето на нивото на обезпеченост по кредите извън гаранцията от ББР. Министерството иска да бъдат обсъдени и допълнителни възможности в сегашната програма да бъдат включени синтрументи водещи до намаляване на лихвите и на обезпечението, които банките ще поискат от фирмите, чиито заеми ще бъдат гарантирани от ББР.
