Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин, съобщава „Ройтерс“.
Той е обвинен във военни престъпления, извършени в Украйна.
Москва многократно отхвърляше обвиненията в извършване на зверства по време на едногодишната си война в Украйна.
Издадената заповед за арест е по подозрение за незаконно депортиране на деца и незаконно прехвърляне на хора от територията на Украйна в Руската федерация.
„Твърди се, че престъпленията са извършвани на окупираната украинска територия поне от 24 февруари 2022 г. Има разумни основания да се смята, че г-н Путин носи лична наказателна отговорност за горепосочените престъпления, тъй като е извършил деянията пряко, съвместно с други и/или чрез други и заради неуспеха му да упражнява контрол над цивилни и военни под негови подчинение, които са извършили или са позволили извършването на деянията и които са били под негова ефективна власт и контрол„, се отбелязва в становището на МНС.
По-рано тази седмица стана ясно, че се очаква съдът да издаде първите заповеди за арест по разследването на конфликта в Украйна.
Отделно МНС поиска задържането и на руския комисар по правата на децата Мария Алексеевна Лвова-Белова по същите обвинения.
Какви са перспективите за задържането на Путин по силата на заповед на Международния наказателен съд?
Кевин Джон Хелър, професор по международно право в Университета в Копенхаген, посочва, че това е изключително важно събитие, тъй като не всеки ден действащ държавен глава е обвиняван от международен съд. „Но, разбира се, изгледите Путин да бъде задържан в близко бъдеще, са изключително малки„, казва професор Хелер. Той се съмнява, че Путин ще напусне Русия в скоро време, а ако все пак пътува, то то ще е в страни, които няма да го екстрадират в международен съд.
От юридическа гледна точка всяка страна членка на Международния наказателен съд е длъжна да изпълни решението и в случай че Путин пристигне на територията на тази държава, тя трябва да го арестува и да го предаде на съда. В действителност държавите невинаги го правят. Например срещу президента на Судан бяха повдигнати сериозни обвинения, но след това той посети няколко държави членки на МНС и нито една от тях не го арестува. Така че заповедта за арест не е гаранция, че Путин ще бъде предаден на МНС.
Русия напусна Международния наказателен съд през 2016 г., след като съдебната институция определи анексирането на Кримския полуостров от Украйна през 2014 г. като въоръжен конфликт.
През ноември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че Европейският съюз ще работи с ООН за създаването на трибунал за разследване и преследване на военни престъпления, извършени от руските сили в Украйна.
Предложението обаче не получи очакваната подкрепа от външните министри на страните членки на ЕС и беше разкритикувано от Москва, която предупреди, че подобен съд „няма да има никаква легитимност„.
