Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите е 25,3%, а според работниците – около 33%. Това стана ясно днес на онлайн Кръгла маса, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), за представяне на Национална карта на недекларираната заетост в страната.
В събитието взеха участие над 60 представители на изпълнителната и законодателната власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации, медии.
„Последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитният индекс, е 21,48%, а през 2010 г., когато стартирахме измерването му, той беше 36,65%. Въпреки сериозния отчетен спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.
„Темата за недекларираната заетост е изключително важна за всички участници на трудовия пазар. Виждаме тенденция на намаляване, която може да отдадем и на редицата законодателни и правоприлагащи мерки, които правителството предприе през последните години“, посочи на свой ред и заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров.
Според заместник-министъра на финансите Маринела Петрова кризата, причинена от пандемията с коронавируса, е допринесла за промяна в нагласите по отношение на декларирането на заетост, защото само по този начин бизнеса и гражданите могат да ползват антикризисните мерки на правителството. Хората трябва да разберат, че декларирането на труд води до подобряване на събираемостта, което от своя страна дава на държавата възможност за използване на повече средства за инвестиции, по думите й.
Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова сподели с участниците в кръглата маса, че съветът е готов да работи съвместно с правителството и социалните партньори за изследване на връзката между съществуващите сиви практики и новите форми на заетост.
Според проучванията пет са най-често срещаните форми на недекларирана заетост – работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане. И работодателите, и работниците са посочили, че най-често срещаната практика е работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой. Най-силно уязвими са секторите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Строителство“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Транспорт, складиране и пощи“ и „Селско, горско и рибно стопанство“.
Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.
За да се ограничат формите на недекларирана заетост, на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.
Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащият модел на 57% осреднен размер на осигуровки за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника. Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.
