Преговорите по тема „Образование“ с поканата на Продължаваме промяната към БСП, ИТН, ДБ текат на живо. Първи визията си за промени в системата представиха Демократична България. Ивайло Старибратов поиска спешни мерки за връщане на учениците в максимална присъствена форма чрез маски и агитация за ваксинация на учениците от по-горните класове. ДБ иска и индивидуална програма за преодоляване на дефицитите на всеки ученик. По данни 90% от децата от 0 до 3 г не са обхванати от системата, отпадането на ученици е с висок процент, а ученик в България натрупва ниска цена сравнение с европейските държави и образованието му трябва да се върже с качеството.
ДБ иска и единен стандарт за оценяване на качеството на образование, контрол на качеството на образованието с МОН координатор. В програмата на десните е достъп по местоживеене от най-ранна детска възраст, бюджетирането на всяко родено дете, алтернативни форми на образование в ранна детска възраст и акцент върху приобщаващо образование. Предлагат се и три стълба за финансиране по реални нужди за резултати. ДБ предлага и висшето образование и научните изследвания да се развиват заедно. Не на последно място – реформа в процедурите за заемане на длъжности в системата и увеличаване на БВП за предучилищното и училищното образование, както и промяна във финансирането на системата.
Юлия Чортленева от ИТН предложи мандатността на ръководните кадри в образованието, в някои училища има вечни директори и политическо влияние, посочи тя. Поиска кандидат директорите да се избират с публичен конкурс, родителите да знаят на кого поверяват децата си, договорът да не бъде с РУО-началник, а с министъра на образованието, а в РУО да има звено за одит за вече назначените. Експертът смята, че трябва да се увеличи извънкласната дейност и заяви, че учебните програми са на високо ниво и не съответстват на възрастта на децата, необходимо е ¾ да се промени в насока ограничаване на теоретичните знания, както и да се промени НВО за 4 клас да се промени. Тя иска да се намали броят учебници – до два учебника на предмет, ваучери за изявени спортисти и практически занимания.
Пламен Николов ИТН поиска реформа в университетите, по думите му – те са твърде много с идентичен метод на преподаване. Той поиска да се обхванат повече деца със специални образователни потребности в специални паралелки в нормалните училища, както и да се направи ревизия върху административната работа на учителите. Поставен бе акцент и върху професионалното образование, както и проекти за защита на авторското право и учените, както и реформа в БАН
Ирена Анастасова от БСП представи визията на левицата. Един учебник по предмет, създаване мрежа на талантите, начин за подкрепа и проследяване на развитието и оставане в страната, реално ангажиране и контрол на всички институции в обхвата на децата. По думите й – сега за това отговарят само учителите, затова професията трябва да стане защитена, да се вземат 100 ч годишно и платен отпуск, освобождаване от несвойствени административни дейности, нивото на заплатите да е над средната работна заплата. БСП поиска още мандатността на директорите и политическите назначения в образованието да отпаднат.
Безплатни ясли и градини и по район и безплатни учебници от 1 до 12 клас, психологическа подкрепа на всяко дете, иска още Анастасова. Далече сме от дуалното обучение, но трябва да го има, посочи още тя. БСП иска в учебните предмети да няма отразяване на джендър идеологията. Училище без дисциплина, правила и ред не може, категорична е Ирена Анастасова. Тя добави и българските училища в чужбина, на които да се обърне внимание. Във висшето образование БСП иска обучението на кадрите да отговаря по региони, стартова заплата да е не по-ниска от две минимални заплати, увеличение на заплатите в БАН, Селскостопанска академия, отпускане на средства за ремонт на студентските общежития и библиотеки сред тях, а накрая и 1% за наука от БВП. Милко Багдасаров постави въпроса за делегираните бюджети, въведени от БСП, но не посочи дали да се прави промяна с тях.
България вече да има политика и в неделните училища извън страната, тъй като вече има много българи в чужбина.
След предложенията – Кирил Петков, съпредседател на Продължаваме промяната, коментира, че се чуди какво се е случвало последните 30 г. в страната, но изрази надежда, че все пак събирането на масата за преговори е напредък. Първият му приоритет е обстойна кампания за ваксинацията, втори – в образованието на бъдещето днешните първокласници ще трябва да са адекватни на пазара на труда през 2080 г., а сега у нас се учи с методи, които неговата майка и баба са прилагали. Трябва да се помисли за аналитично мислене или запомняне, посочи Петков и попита реторично кой очаква да бъде в една професия за целия си живот. Според Петков трябва да се учи на дебатиране, презентации още отсега.
Николай Денков, в момента служебен министър на образованието, който също се включи в дискусията, без да е ясно с какъв мандат, посочи, че на първо място трябва да се поддържа заплатата на учителя спрямо средната за страната. След няколко години работа напускат огромна част от учителите, което показва, че заплатата не е достатъчна, посочи обаче той. Денков обясни и за оценка на добавената стойност във всяко училище чрез система за национално оценяване при стандартизирани условия – преди 1, 4, 7 клас и т.н. Остава отворен въпросът как да се подобрят материалите при НВО. Целта за това е 2024 г. Денков се спря и на учебното съдържание – по думите му, класическите дисциплини били с академичен стил, затова е нужна система за обновяване на материала. Повече хора в образованието с роботика, изкуствен интелект, треньори в спорта, има възможности, изреди той. Денков е съгласен да има подкрепа на учителите и професията да стане регулирана, но с по-строги стандарти и контрол, разтоварване на административната тежест и промяна в квалификацията на учителите. Министърът иска и стипендия за докторантите минимум хиляда лева, подкрепя изцяло мандатност на директорите, според оценката на работата.
Николай Денков обсъди и все повече преминаване към електронните ресурси. Децата израстват с тези е-устройства, трябва да се включат и децата от затруднените групи и трябва да се свикне с това, каза той. Той се спря и на материалната база, като поясни, че в Плана за възстановяване, развитие и устойчивост се предвидени средства. Най големият проблем е работата с другите министерства и институции, посочи Денков. Той анализира висшите училища, които се „бутат да правят едно и също нещо“. Всяко висше училище трябва да е най-доброто за това, за което е създадено, трябва да има деление на изследователски университети, професионални висши училища и т.н, каза той. По думите му – такси за студенти трябва да има.
Христо Петров, Ицо Хазарта, присъства на дискусията за образование, започвайки в негов стил с изчитане на сложно изречение от програмата за промяна на образованието и бе категоричен, че след това изречение слушащите са отишли за аналгин. Чрез примери от учебното съдържание и спомени от учителите си той искаше да каже, че трябва да се преподава с емоции, за да могат децата да разбират, а не да знаят кое причастие е „страдателно“. Ние заглушаваме гласа на добрите учители, заглушихме гласа на добрите лекари, но ако заглушим гласа на добрите учители – нас след 20 г няма да ни има“, каза той.
