Основателно е затягането на мерките в София, при положение, че толкова малко хора са ваксинирани. Toва заяви за News.bg вирусологът от Националния център по заразни и паразитни болести доц. Любомира Николаева-Гломб след като столицата, а и други градове на страната, влязоха в тъмночервената зона.
Мерките могат да се разхлабят само при по-висок процент ваксинирани хора, уточни тя. Това, което Гломб вижда като разлика на четвъртата COVID вълна с предишните вълни на инфекцията е, че делта вариантът е много по-заразен, приспособен да заразява и това е основната му отличителна черта. Друга отличителна черта е, че малко е започнал да избягва имунният отговор в резултат на предхождаща инфекция.
„Делта вълната е много по-заразна и при нас нещата са малко по-различни спрямо останали свят. В останалия свят четвъртата вълна дойде и си замина, но повечето страни, с които ние се сравняваме, са с над 70% ваксинационно покритие, а някои от тях и 90%“, посочи доц. Николаева.
Нов локдаун или нови още по-строги мерки?
Това е въпрос, който е административен и аз нито имам цялата информация да правят съждения, но това, което виждам е, че и в момента има мерки, но те не се спазват. За какво затягане да говорим, като дори тези в момента не се спазват, значи и затегнатите още повече няма да се спазват. Нека да спазваме наложените до момента мерки, които не са никак лоши, призова Гломб.
Тя изтъкна, че трябва да се спазва дистанция и да се носи маска, така че маската да покрива носа и устата. „Ще цитирам проф. Момеков, че по биология всички са учили, че всички ние дишаме и издишваме през носа. Следователно маската трябва да се носи не на устата, не под брадата, а да закрива и носа, и устата. Около 2/3 от хората в магазините носят маската, която закрива само устата им. Това е равносилно на неносене на маска, разстоянията почти не се спазват и доколкото разбирам вечерният час на заведенията също не се спазва, коментира доц. Николаева.
Тя недоумява за какво усилване на мерките може да се говори, при положение, че наложените мерки не се спазват.
Училищата, детските градини и яслите
Делта вариантът засяга младите хора и децата, но ги засяга леко. По-голямата част от тях го боледуват, след заразяване, относително леко, а има семейства, които се почерниха по време на епидемията. Трябва да пазим децата си, но не децата са източник на инфекцията. Децата са жертва на нас възрастните и ние възрастните заразяваме децата си“, категорична бе Гломб.
Посоката на заразяване в училище върви от заразен учител към ученик и от заразен родител към неговото дете. Заразяванията от дете към персонал са казуистика.
„Децата е добре да бъдат на училище и важното е възрастните да пазят децата, с които работят. За момента има измислено средство и това е ваксината. За да работи една ваксина на популационно ниво, трябва голяма част от населението да бъде ваксинирано – при нас това го няма, нямо го и сред самите лекарски и учителски колективи“, посочи Гломб.
За затварянето на училищата, детските градини и яслите решението трябва да бъде взето от здравните власти и от епидемиолозите. Научните публикации към момента са обединени около консенсусното решение, че децата не заразяват толкова много и че посоката на инфекциозния процес върви от възрастен към ученик, каза тя.
„Ние ще затворим, за да ограничим епидемията, може би ще я ограничим, но в резултат ще имаме едно неграмотно население в дългосрочен план. 80% от населението на България се оказва, че вярва на конспиративни теории, които не са подплатени с доказателства и е забравило това, което е учило по биология или човек и природа“, изтъкна доц. Николаева.
Според нея образованието съвсем ще си отиде, ако пак тръгнем към локдаун. „Нека да затворим учениците последни“, призова Гломб.
„Мю“ вариантът и други мутации на COVID-19 у нас
Тя увери, че други варианти на коронавируса, освен делта, у нас засега няма. Делта вариантът е доминиращ и изглежда, че така и ще остане. „Мю“ е актуален за Латинска и Южна Америка. На няколко пъти се пробва да влезе на Северноамериканския континент, но поради някакви причини – дали ще са генетични на населението, дали високият процент на имунизации в Европа или Северна Америка, но „Мю“ вариантът се опита, но не успя да влезе, категорична бе тя.
Делта вариантът се чувства супер добре сред нас големи маси наивно население. До момента няма друг вариант, който да го измести, подчерта доц. Николаева.
Сезонната грипна ваксина, ваксината срещу COVID-19 и третата бустерна зона
Доц. Николаева уточни, че сезонната грипна ваксина не пречи на ваксината срещу COVID-19. Грипните вируса са също едни много изменчиви неща и оживява едва, когато влезе в клетката, тогава грабва, взема нейния живот назаем. В момента се очаква разпространение на четири грипни вирус. Реално обаче грипните вируси са много повече наброй, които могат да ни разболеят.
В момента в България няма нов регистриран случай на грип, но се очаква, че и този сезон ще бъде по-слабо изразен. За ограничаването на заболеваемостта от грип голямо значение оказват нефармацевтичните мерки – дистанцията и маските, които се носят. Ваксините срещу грип може вече да ги има по аптеките и при личните лекари. Доц. Николаева е привърженик на ваксинираните, като лично тя и членовете на нейното семейство са ваксинирани.
Добре е да има едно отстояние между 3-4 седмици между едната и другата ваксина.
Доц. Николаева посочи, че България се къпе във ваксини и СЗО препоръча да не се избързва с третата бустерна доза от чисто социални и за справедливост съображения. Подсилващата доза има малко, към момента като един каприз, защото от такава усилваща доза имат нужда хората, които не са изградили имунитет – обикновено възрастните хора. Установено е, че хората над 65-годишна възраст и с още повече напредване на възрастта, все по-трудно изграждат имунитет срещу нови патогени.
Третата доза е показана и при непрекъснат контакт с болни и големи маси от хора. Целта е да понижим циркулацията на вируса сред нас, но това може да стане само когато процентът на имунизирани се повиши, а реално ние имаме нисък процент на имунизирани. Преди да направи първата и втората доза, говорим за трета, а не сме се справили още с първата, каза Гломб.
За българското лекарство и българската ваксина срещу COVID-19
Това са високотехнологични процеси, които имат нужда от висока технология на производството, а след това и клинични изпитания. България все още няма ресурс да произвежда коли, но произвеждаме части за коли, направи сравнение Гломб.
Тя е песимист, че в скоро време ще има изцяло българска ваксина, проведена с клиничните изпитания. Виждате, че дори тези, които се разпространяват, представляват консорциуми и аз съм песимист за създаването на чисто българска ваксина срещу COVID-19, отбеляза доц. Николаева.
Съветите и трите „ДДД“
Тя бе категорична, че трите ДДД ще продължат да бъдат актуални и никога няма да навредят за ограничаване не само на COVID-19, но и на всички други заболявания. Когато се научихме по-често да си мием ръцете, когато се научихме от време на време да носим маска, доведе до силно ограничаване на останалите заболявания. Само COVID-19 бележи ръст, каза в заключение доц. Николаева.
