Консултативния съвет по национална сигурност се обедини, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят сраната ни пред съществени предизвикателства. Това стана ясно от изявлението на държавния глава Румен Радев след днешното заседание.
Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови техники и развитие на иновативни технологии с военно предназначение, каза президентът в констатацията, че българската армия не отговаря на съвременните предизвикателства.
В рамките на заседанието е направен преглед на актуалното състоянието на въоръжените сили на страната, стана ясно от думите му.
Очертани са областите с определени дефицити и технологично изоставане, породени от недостатъчно финансиране и ограничение в нормативната уредба.
„Темпът на модернизация на българската армия не съответства на съвременните предизвикателства„, каза още Радев.
Проектите за модернизация на различните въоръжени сили не се развиват балансирано, по думите му.
Придобиването на нов боен самолет е забавено, а проектът за нова бойна машина за пехотата е прекратен. Нормативни пречки спъвали допълнително развитието на въоръжените сили. Всичко това води до загуба на способности, смята държавният глава. Проблем е в некомплектът в армията, по думите на президента.
Необходими са мерки за привличане на кадри в армията, според него.
Към изпълнителната и законодателната власт КСНС иска изменения в нормативната уредба за модернизация на армията и решаване на проблема с некомплекта. Необходими са ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещите, подчерта президентът Радев.
Освен това Министерски съвет трябва да осигури финансов ресурс за поддръжка на наличното въоръжение. Проектите във въоръжените сили трябва да се ускорят. Още през 2023 година разходите за отбрана трябва да стигнат 2% от БВП, според препоръките на КСНС. Да се създаде целеви инвестиционен фонд за модернизация на армията, настояват още участниците в заседанието.
Президентът благодари за конструктивното участие всички участници в днешното заседание и за постигнатото съгласие.
От президентската администрация разпространиха и предложенията на КСНС:
1. Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:
- – ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;
- – преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;
2. Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
3. Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.
4. Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.
5. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
6. Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.
7. Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO“s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).
