При всички положения инфлацията ще продължи да расте, но с по-малки темпове. Такава инфлация не е имало от повече от 24 години и хората губят покупателна способност независимо дали става въпрос за хора на минимални доходи, или за хора на средни доходи. Това заяви пред News.bg директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов за ръста на инфлацията у нас – почти 18%.
По думите му голямата болка е, че трудещите се понасят най-големите тежест на кризата, а те не са я предизвикали и не заслужават да носят такъв товар. КНСБ настоява да има компенсиране на загубената реална покупателна способност – да можем да си купим същото, което сме могли да си купим преди година, да има политика по доходите за хората, дефиниция за енергийно бедни и да има подкрепа и за битовите, и за небитовите потребители. Ако тези две-три неща се извадят пред скоби в контекста на нарастващата инфлация и ако се селектират правилно, има достатъчно ресурси, за да можем да преживеем по-лесно зимата, защото нещата са притеснителни и параметрите в бюджета не са много обнадеждаващи, предупреди Костов.
Костов смята, че тази зима ще бъде тежка, но колко време ще продължи кризата – не се знае. Следващите 5-6 месеца обаче ще бъдат тежки от гледна точка на изпълнение на бюджета, намиране на ресурси за подкрепа, от гледна точка на продължаващият ръст на цените в малката потребителска кошница и от гледна точка от неяснотата на войната в Украйна. Всичко това ще рефлектира върху домакинствата, които понасят най-голямата тежест, изтъкна той.
Костов посочи, че средната заплата расте с 11%, а минималната работна заплата с 9%, кумулативната инфлация е близо 18%. Сами може да си отговорим на въпроса, че тези ръстове, които били регистрирани до момента, са недостатъчни и наполовината от необходимото, за да живеем по-същия начин, както сме живели миналата година, а не по-добре, уточни експертът.
КНСБ настоява минималната работна заплата от 1 януари да стане 850 лв. Средната заплата у нас е малко над 1700 лева и ако се раздели на две се получава 850 лв. След по-малко от 4 месеца, което и да е правителство на власт, трябва да вдигне минимум със 140 лв. минималната заплата, за да се насърчи колективното договаряне, настоя Костов.
Средната заплата се движи от пазарни механизми и там ръстът е между 12-13% всяка години. Костов е на мнение, че ръстът на средната заплата у нас ще продължи. Всички икономически и социални предпоставки говорят, че ръстът на минималната заплата оказва положително влияние върху цялата икономика и всички стопански процеси, каза Костов.
КНСБ е в постоянен диалог не само със служебния премиер, но с всички министерства, които отговарят за политиката по доходите и борбата с инфлацията. Иначе според синдикалната организация мерките за борба с инфлацията могат да бъдат насочени към подобряване на събираемостта на данъците, да се таргетират кои хора да бъдат подкрепени. Парите за нулевата ставка за ДДС на хляба, брашното и 25 стотинки отстъпка за литър гориво биха могли да бъдат насочени по един по-ефективен начин, отбеляза Любомир Костов.
Той даде пример и със социално неравенство – хората в музеите и галериите получили ръст на заплатите, докато хората в регионалните библиотеки не, което не било честно. Има малки дупчици, които всъщност трябва да се попълнят и то не догодина, а още сега, веднага през вътрешно преструктуриране на разходи и капиталовата програма мерки, за да може хората да не останат разочаровани. За всички граждани инфлацията е еднаква, а пък доходите им растат различно, като не са спрели да се трудят със същата енергия като преди, че даже и повече, каза още Костов.
