КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите – средногодишно с 12.5%, като предимствено да нараства минималната работна заплата със 17.5%. Според синдикалната организация всичко това ще осигури постигането на съотношение минимална – средна работна заплата 50% към 2025 г., поне половината от наетите работници и служители да получават „заплата за издръжка“ към 2022-2023 г. и минималната заплата ще достигне „заплатата за издръжка“ към 2025-2026 г.
Ден преди началото на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 11 юли Пламен Димитров напомни, че вниманието трябва да бъде фокусирано върху данъците и доходите за по-голяма справедливост в обществото.
КНСБ настоява от бъдещото правителството системата от минималните осигурителни доходи да не бъде отменяна, а дори силно подценените с времето прагове, неестествено гравиращи около МРЗ, да бъдат актуализирани съобразно ръста на осигурителния доход за съответните дейности и групи.
КНСБ настоява и за ежегодно увеличение с минимум 10%на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране. За агенциите, работещи на терен, синдикалната организация настоява да се осигури предимствен ръст от минимум 15% годишно.
По отношение на допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда КНСБ настоява за мерки в две посоки. Първо – еднократно адекватно повишаване на минималните размери на тези доплащания и второ – ежегодната им актуализация съобразно ръста на средната работна заплата за страната.
Синдикатът залага изключително много на инициативата за Възходяща конвергенция на работните заплати, но също и за широко използване на принципа „равно заплащане за труд с една и съща добавена стойност“.
КНСБ настоява за промяна на данъчната система. За целта синдикалната организация предлага следните данъчни промени: въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната, въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица, въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица и намаляване на общата ставка на ДДС на 15%.
Данъчната система е дълбоко несправедлива и подобна данъчна структура няма в нито една европейска държава, изтъкна Димитров. В момента съотношението на приходите от преки и косвени данъци в общите данъчни приходи е 29 към 71%. Подобно съотношение няма в никоя страна от ЕС, посочи той.
Всички формулирани очаквания на хората за промени дълбоко в себе си се коренят в дълбоко усещане за несправедливост за доходите и за начина, по който функционират промените, допълни синдикалният лидер. Към края на април месец общите данъчни приходи са около 9 млрд. лв. Около 5 млрд. лв. от тях са данъци, събрани от физически лица, около 3 млрд. е ДДС и само 500 млн. са приходите от корпоративен данък, отчете Пламен Димитров.
