Безпрецедентно кризисна ситуация с формирането на фискалната рамка на държавата за следващата година. Това отчетоха от Института за пазарна икономика (ИПИ), които по традиция представиха алтернативната си визия за това как следва да бъде конструиран държавният бюджет. Нещо обаче неслучило се сега, поради ясното заявление на служебния кабинет, че няма да внася нов бюджет за догодина, а ще продължи действието на този за настоящата 2022 година.
„Ситуацията с бюджета и фискалната политика към момента е изключително драматична и то не защото все още нямаме бюджет, такива ситуации е имало и преди. Проблемът тази година е, че няма перспектива какво ще се случи с правителството, а липсата на такова означава, че липсва отговорен за това какво ще се случи с фискалната политика на страната„, представи основната теза на ИПИ Петя Георгиева, икономист в института.
Прогнозите на държавата за очакваното развитие на икономиката винаги в годините са се разминавали с окончателните резултати, но в момента дори не може да се предвиди какъв ще бъде размерът на брутния вътрешен продукт, което е основен фактор за правилен анализ, подчертават от ИПИ.
„Режим на свободно падане„. Така пък икономистите окачествяват намеренията на депутатите за увеличение на минималната работна заплата, пенсиите и социалните разходи.
„От всички 16 предложения в Народното събрание, едно-единствено е придружено с оценка на ефекта, а тя е просто едно число, което не е ясно как е смятано. Ако всички тези предложения бъдат приети, то най-консервативната оценка е допълнителни 5% спрямо БВП„, изтъкна Георгиева.
Размиване на отговорност и липса на правителство, което да поеме ясна и дългосрочна отговорност – това пък констатира Лъчезар Богданов от ИПИ. „Има натиск – и вътрешен, и външен, да си налягаме парцалите, и да се връщаме към нормални показатели. Има рекорден ръст на износа, рекордно ниска безработица, рекордна инфлация. И да се казва, че няма как да вържем бюджета, не звучи сериозно.“
„Правителство има, но то е с много специфична характеристика – с временен, ограничен хоризонт„, контрира вицепремиерът с ресор еврофондове Атанас Пеканов, който взе участие в дискусията.
Макар и подчертавайки нееднократно, че не е привърженик на дясната концепция, че социалните разходи единствено развращават, а напротив, Пеканов изтъкна – в настоящата ситуация не е времето за „развързване на кесията“. Освен това – повсеместните стимули за бизнеса следва да бъдат редуцирани, за да се обърне кривата на инфлацията.
„Икономиката се намира в положителен тренд, безработицата е рекордно ниска, инфлацията е висока. Не се намираме в шок от страна на липса на търсене, напротив – намираме се в шок от страна на предлагането, което води до покачване на инфлацията. И тук правилната политика е да се изтеглят стимулите, а не те да продължават и допълнително да натискат нагоре инфлационния процес„, каза вицепремиерът.
Това вече ставало факт, посочи той, чрез действията на Европейската централна банка и Федералния резерв на САЩ за вдигане на лихвите по кредитите.
„Таргетиране“, т.е. целенасоченост на мерките а не раздаване на „калпак“ – това пък е втората рецепта за постигане на устойчивост на държавните финанси според вицепремиера.
„Не казвам, че в тази ситуация трябва да стигнем чак до балансиран бюджет. Не, все още имаме възможност за дефицити, но те трябва да се пазят за компенсиране на уязвимите потребители и фирмите, но тук всички мерки не трябва да бъдат на калпак, а да има таргериране„, добави Пеканов.
Планът за възстановяване и устойчивост пък бил инструмент, който да компенсира спадовете и да стимулира фирмите в устойчивото им развитие, не пропусна любимата си тема още той. „ПВУ предлага механизми, за да се случват инвестиции макар и по време на криза.“
