Смяната на караула във финансовото министерство стана повод за изясняването на някои важни за финансовата стабилност на страната въпроси. Досегашният министър Асен Василев и неговия приемник Валери Белчев заявиха, че състоянието на хазната е добро и има готовност да посрещне финансовите предизвикателства не само до края на тази, а и през следващата година.
„Нямам притеснение, че ще се справим с подготовката и вкарването на бюджета за 2022-а„, заяви Белчев.
Според Асен Василев бюджетът може да се справи дори, ако се сбъдне хипотезата, новото Народно събрание да не успее до края на 2021-а да приеме бюджет за 2022-а и да се наложи следващата година да започнем с бюджета за 2021-а, като харчим по 1/12 от него на месец, така както постановява Закона за публичните финанси.
Въпросителните се появяват заради големите плащания по дългови емисии – 1.25 млрд. евро в края на март и 305 млн. лева през август, които страната трябва да направи.
Истината е, че от 2022-а държавата влиза в тригодишен период на големи плащания по външния дълг, които трябва да се рефинансират. А през изминалото Народно събрание при актуализацията на бюджета лимитът за поемане на нов дълг не бе увеличен.
Според Асен Василев, дори ако страната влезе в 2022-а без нов бюджет, това не би трябвало да затрудни обслужването на падежиращия дълг. „На бюджетна комисия в старото Народно събрание бе обсъдена хипотезата да влезем в 2022-а без нов бюджет, независимо, че той ще бъде подготвен и внесен в следващото Народно събрание. Тогава се разбрахме, че вече съществуващите дългови лимити в сегашния бюджет са напълно достатъчни, за да се обслужват настъпващите плащания по дълга. Причината е, че когато става дума за револвиране на дълг, това не засяга дълговите лимити. С други думи, евентуалното емитиране на нов дълг, с който ние ще платим настъпващите плащания по стария, не засяга дълговите лимити„, обясни Василев. Бе уточнено, че тъй като такова действие не засяга определените вече лимити на споразумението с банките брокери на външен дълг на България, емитирането няма да изисква ратификация от Народното събрание.
„Освен това падежът на емисията на външен дълг е през март и тъй като това е достатъчен срок да имаме още един Парламент се надявам дотогава все пак бюджета за 2022-а да бъде приет„, каза Василев. Той потвърди, че е имал сериозни опасения за ефективността на Фонда на фондовете, от чието ръководство идва неговия наследник Валери Белчев, но с предприетите мерки за повишаване тази ефективност въпросните опасения са отпаднали напълно. Василев обърна внимание и на доброто изпълнение на програмата за кредитиране за бизнеса със заеми, гарантирани от държавата, чрез Фонда на фондовете. „До момента от лимита 2 млрд. лева само за юли и август са отпуснати 385 кредита за общо около 400 млн. лева, като има ускоряване, тъй като заемите през август са повече от тези през юли. Очакваме през септември да бъдат отпуснати още 150 млн. до 200 млн. лева кредити. Така че усвояването по тази програма върви с бързи темпове. Банките партньори казват, че това е продукт, който явно е липсвал на пазара и искат да увеличат лимитите си, по които работят с него„, обясни вече бившият финансов министър.брокер на недвижими имоти
Новият финансов министър Валери Белчев заяви, че за момента няма планове до края на годината правителството да емитира дълг на международните пазари. Той заяви също така, че не предвижда да прави резки промени в настоящия екип на финансовото ведомство.
Асен Василев изложи и позицията си по влизането на България в Еврозоната, така както бе обещал, че ще направи, след като престане да бъде финансов министър.
„Ние сме вързани с Валутния борд към еврото. Инфлацията в България до голяма степен е внесена и зависи от това как и колко евро се печатат от Европейската централна банка. От тази гледна точка въпросът кога ние ще сменим лева с евро е по-скоро технически. Той обаче е свързан и с това, че сега Валутният борд като конструкция ограничава популисткия натиск за прекалено големи харчения, които да се финансират с постоянно увеличаващи се дългове. При приемането на еврото тази усмирителна риза ще изчезне и това е много опасно. Затова трябва да се проведе един по-широк обществен дебат, за да може всички да разберат ползите и загубите от въвеждането на еврото и след това да се намери консенсус за създаване на нова усмирителна риза, така, че да не влезем в дългова спирала. Този процес се надявам да се случи до 2024-а, но през него задължително трябва да преминем„, каза Василев.
