Гаубици, танковете, участвали във Втората световна война, специален авиационен прожектор и трабантът на бившия външен министър Соломон Паси с регистрационен номер с надпис НАТО 2004 – това е само част от изложбата, която показа Националният военноисторически музей (НВИМ) по случай Деня на храбростта и Празник на Българската армия – 6 май. Програмата е специална, съпровожда я музиката на представителния духов оркестър на Сухопътни войски, а гостите могат да разгледат постоянната хронологична и външна експозиция.
Представя се и изложбата „Орденът, превърнал се в мерило на българската храброст“, посветена на първото създадено отличие в следосвобожденската история на България – ордена „За храброст“, чийто празник става и празник на Армията. Освен всички степени на отличието, включително най-високите, в изложбата са представени оръжия и вещи от воинския бит, в които е вграден орденът. Сред тях са шпагата на цар Борис III, пиката на Самарското знаме, табакери, знамена с изображение на отличието и др. Може да се видят още фотографии на кавалери на орден „За храброст“ и парадите през годините.
Музеят бе пълен с родители, завели децата си да разгледат оръжията, използвани във войните през годините. Още на входа гостите са посрещнати от различни модели танкове и самолети, а до тях и вече позастарелия трабант на Соломон Паси, който пише е дарен от самия него на музея.
А около старите техника и машини на нови таблети и прожектори се излъчваха кадри от отминали войни, като че ли непознати до скоро за съвременното поколение на 21 век. На тях се виждаха както исторически факти – подписването на членството ни в НАТО, изрезки от стари вестници в тези заглавия, както и се излъчваха подбрани исторически моменти, свързани с демокрацията – изборът на Жельо Желев за първия демократичен президент, подписани от Георги Първанов военни укази, а на бели платна се излъчваха кадри от отминали войни, в които от окопите войници изстрелват куршуми, както и бойни ракети.
В малки витрини имаше показани и по-модерните униформи на войниците от батальоните в Ирак, а до тях и старият костюм на Константин Попов. За радост на децата сред експонатите се разхождаше и автентично облечен войник, с пушка през рамо, който освен раницата и каската, на колана си бе препасал и термос и менче с вода.
По средата на поляната се раздаваше и емблематичната боб чорба, приготвена от военен готвач в полеви условия – но с традиционната подправка джоджен.
