Седем формации имат изгледи да са в Народното събрание, ако изборите бяха днес. Това показва проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено сред 1010 пълнолетни българи между 7 и 15 януари. Изненади може да се очакват от „Демократична България“, мрежата на Мая Манолова и „Обединени патриоти“, тъй като при тях кампанията ще бъде решаваща.
С 22,9% от потенциалните гласуващи ГЕРБ и СДС са на първо място, преодолявайки проблемите от лятото. Според социологическата агенция и властта вероятно получава бонус от спада на случаите на коронавирус у нас. Засега ниският темп при ваксинирането явно все още не оказва влияние върху имиджа на управлението.
От „Галъп“ обаче посочват, че няма как да се знае реалният потенциал на „Републиканци за България“, която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия. В деня на изборите ще стане ясно дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, всъщност ще се окаже скрит вот за партията на Цветан Цветанов.
С 19,2% БСП би била втора сила, ако изборите бяха сега. От „Галъп“ сочат, че спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те донякъде пречат на социалистите да монополизират потенциалния наказателен вот срещу управляващите. Тенденцията обаче зависи и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат до проблеми със структури и до прочистване на имиджа. Предстои са стане ясно влиянието на отцепилата се формация „Българска прогресивна линия“, която за момента има десети от процента, както и това нa „Изправи се.бг“.
12,4% са очакваните гласове за „Има такъв народ“. Партията на Слави Трифонов засега обаче спира своя ръст. Трифонов, след няколко поредни месеца ръст, всъщност е заел „парцел“ от изборното пространство у нас, който би могъл да развие с кампания, посочват от агенцията.
При ДПС резултатът от сегашните 10.9% от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид очакваната мобилизация на партията. Въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот.
От „Галъп“ сочат, че „Демакратична България“ също е заела трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента с 6,2%. Голяма обаче е разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия.
ВМРО и НФСБ получават подкрепа от 4,6%. Сериозната относителна тежест на ВМРО вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Според „Галъп“ за втвърдяването на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При Патриотите влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията. От значение ще бъде и каква ще е изборната бариера – ниската активност снижава и бариерата, но това обикновено е „нож с две остриета“. Така, ОП могат да си гарантират влизане само със силна кампания, посочват от агенцията.
Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с Обединените патриоти – „Изправи се.бг“ заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4.5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващото Народно събрание. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н. Важен фактор обаче ще е и лявата легитимност, която идва както от партията на Татяна Дончева, така и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП.
„Воля“ (2.1%) и „Възраждане“ (1.4%) са останалите сили, които изпъкват.
От „Галъп“ обаче посочват, че от „Атака“ винаги могат да се очакват изненади. Сред останалите са АБВ, които сега промотират популярния в определени среди доц. Мангъров; споменатите „Републиканци за България“. Конкретна подредба на влиянието на тези формации засега е трудна. Наблизо са и отцепниците от БСП; вътрешнонишовите противници на ДПС; партията КОД на Петър Москов; МИР. Още не са ясни шансовете и на движението на русофилите „Възраждане на отечеството“.
От „Галъп“ прогнозират, че част от тези формации биха играли сами или биха се групирали, а друга част биха могли да отидат при БСП. На трета част от тях пък вероятно се надява „Изправи се.бг“.
На изненада разчита и партията на Васил Божков. Липсата на политически опит обаче се очертава като проблем.
1/10 от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал, докато 1/5 се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Това означава, че онези, които заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса, са общо около 2,8 милиона, или около половината от трайно живеещите у нас.
Около 1/10 са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.
За около 2% от анкетираните пък се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“.
