Финансовите регулации ще се затягат по линия на екологичните рискове

Прочитания 800
0 0
Снимка: БГНЕС

В Европейския съюз на най-високо равнище все повече се говори за зелени политики и тяхното финансиране. Особено активни по тази тема са представителите на европейските финансови институции – ЕЦБ, Европейския банков надзор и Европейската инвестиционна банка. При това коментарите, които те правят, са на най-високо ниво, а не само на равнище експерти.

Вече е ясно, че зелените политики в ЕС ще се осъществяват не само под формата на финансиране, но и на регулации, които предполагат ограничения и санкции за изоставащите държави и фирми. Тази политика на моркова и тоягата тепърва ще получава своите правни рамки. Доколкото те ще залегнат в директиви и регламенти, крайното им оформяне ще е резултат от политическо договаряне, в което най-важна роля ще играят правителствата. И тъй като тези политики ще имат най-вече финансово изражение – независимо дали става дума за стимули или за ограничения и санкции, критична роля при договарянето на детайлите ще имат финансовите и икономически министерства.

В контекста на тези тенденции от „Уеб Медия Груп“ запитахме заместник-министъра на финансите Маринела Петрова по няколко въпроса, свързани с настоящата ситуация около регулациите за екологичната политика и перспективите за развитие на тези регулации.

От финансовото министерство получихме следния отговор:

„Опазването на околната среда играе все по-важна роля в политиките на общоевропейско ниво, и в по-широк международен план, което неминуемо намира отражение и в националните политики на държавите, както по отношение на регулациите, така и от гледна точка отчитане на рисковете и разходите спрямо спецификите на ключови сектори.

Рейтинговите агенции вече отчитат тези фактори в своята оценка за риска на емитентите. Някои агенции са разработили такива модели и са ги въвели в методологиите си. Съгласно тях към момента България не е сред държавите с висок риск, произтичащ от въпроси, свързани с околната среда. Тя е класифицирана като страна с относително малък или умерен риск, като тук се включват и климатичните промени. Обичайно рисковете в тези модели се групират в две основни направления:

∙ Последици от регулаторни или политически инициативи, които се стремят да намалят или предотвратят екологични тенденции или опасности.

∙ Неблагоприятни директни ефекти от екологични събития като замърсяване, суша, природни бедствия и други.

От гледна точка на суверена и как тези регулации се очаква да променят оценката на кредитния риск и съответно цената на финансирането на държавата, освен преките екологични рискове, оценките включват и потенциален риск от възникване на допълнителни задължения или ангажименти на държавата (разходи, свързани с изграждане или подобряване на определена инфраструктура, покриване на определени екологични показатели, декарбонизация на икономиката и др.).

По отношение на частния сектор, регулациите ще имат пряко въздействие върху определени емитенти и сектори като: енергетика, транспорт, индустрия и др., при които допълнителните разходи за определени екологични изисквания ще повлияят върху финансовите показатели, и индиректно върху необходимостта от финансови ресурси и цената на финансиране.

Промените, произтичащи от политиките в сферата на околната среда, обичайно са с дългосрочен ефект и се отразяват върху способността на емитента да се адаптира към регулациите, добавяйки елемент на несигурност към профила на емитента.

През 2020 г. беше приет регламентът за таксономията, с който се цели създаване единна класификация на устойчивите дейности като се стартира с тези, които са устойчиви от екологична гледна точка.

През месец се април се очаква да бъде приет делегиран акт, с който се въвеждат критерии, които определят икономическите дейности като екологично устойчиви или „зелени“ по първите 2 цели от регламента – за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към изменението на климата. Ще продължи работата по приемането на критерии за останалите 4 климатични цели. Очаква се таксономията да продължи да се развива динамично през следващите години, тъй като ще се работи и върху класификация на дейностите, които са устойчиви от социална и от управленска гледна точка, а също така ще се доразвива таксономията относно екологично устойчивите дейности като се включат нови икономически дейности в класификацията. Чрез въвеждането на единна класификация за екологично устойчиви икономически дейности се цели да се улесни насочването на частните инвестиции в тези дейности, за да може да се постигне целта на ЕС, а именно въглеродна неутралност до 2050 г.

Kритериите на таксономията ще бъдат използвани и в ЕС стандарта за зелени облигации като предстои ЕК да публикува през месец юни законодателно предложение за въвеждане на този стандарт. Стандартът ще може да се използва при издаване на облигации, както от частни емитенти, така и от общините и държавите.

Регламентът за таксономията, както и разработването на стандарт за зелени облигации нямат отношение към оценката на кредитния риск, а имат за цел да създадат общо разбиране за дейностите, които са устойчиви от екологична гледна точка и да насърчат инвестициите в такива дейности като се предотврати въвеждането в заблуждение на инвеститорите, за това кои дейности са „зелени“ (greenwashing).

Обновената Стратегия за устойчиви финанси се очаква да бъде публикувана от Европейската комисия в рамките на тази година (вероятно първото полугодие). В нея по всяка вероятност ще бъдат заложени мерки относно подобряването на устойчивостта на финансовия сектор, включително на банките, по отношение на рисковете, свързани с околната среда. На този етап, обаче, не разполагаме с по-детайлна информация относно конкретните мерки – законодателни и незаконодателни, които ЕК възнамерява да предложи. В състава на работните формати към Съвета, в които участват представители на Министерство на финансите, към момента не се обсъждат конкретни предложения.

С измененията на Регламента и Директивата за капиталовите изисквания (CRR II и CRD IV) от 2019 г. бяха предвидени някои изменения и мандат на ЕБО за анализи и оценка на обосноваността на евентуални бъдещи изменения, насочени към пруденциалното третиране на експозиции, отнасящи се до екологични и/или социални цели, както и оценка на потенциалната необходимост от включване на рисковете с екологичен, социален или управленски характер в надзорния преглед и оценка. Сроковете, в които ЕБО следва да предостави своите доклади с констатации на Комисията, Европейския парламент и Съвета, са съответно юни 2025 г. (относно пруденциалното третиране) и юни 2021 г. (относно включването на екологичните, социални и управленски рискове в надзорния преглед и оценка).

През ноември 2020 г. ЕЦБ издаде насоки, в които формулира надзорни очаквания за управлението на риска и оповестяването по отношение на рисковете, свързани с климатичните промени и околната среда. В рамките на Банковия съюз надзорните очаквания ще бъдат използвани в надзорния диалог на ЕЦБ с т.нар. значими институции, които са под прекия надзор на ЕЦБ. Целта е да се осигури по-голяма яснота по отношение на разбирането на ЕЦБ за ефективно и всеобхватно управление, и за оповестяване на свързаните с климата и околната среда рискове при настоящата пруденциална рамка, както и да се повиши осведомеността и готовността на банковия сектор за управление на тези рискове.

Доколко евентуални промени в надзорната рамка в посока стимулиране на финансирането на зелени проекти и отчитане на екологичните рискове би довело до промяна в цената на финансиране на частния сектор е въпрос, на който не можем да отговорим преди да са събрани достатъчно данни и да са направени изводи от анализите, включително в очакваните доклади на ЕБО“.

От информацията, която ни предостави Министерството на финансите се вижда, че преговорният процес по изграждане на регулативната мярка вече е започнал и до една година ще навлезе в решителна фаза, а до пет вероятно ще е приключил. Това е периодът, в който управляващите много активно трябва да защитават интересите на българския бизнес, за да не се окаже, че след 2025-а отново ще сме поставени от европейските регламенти и директиви в неблагоприятна ситуация.

Happy
Happy
0
Sad
Sad
0
Excited
Excited
0
Sleepy
Sleepy
0
Angry
Angry
0
Surprise
Surprise
0

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

В България има 1000 зони със свлачища

През изминалата 2020 г. Европейският център за транспорти политики стартира преговори за осигуряването на иновативен метод за заснемане и оценка на риска по пътната инфраструктура. Инициативата на Центъра е подкрепена от редица институции в България, но също така и от правителството на САЩ. Методът предвижда заснемане на пътната инфраструктура чрез сателити. […]