Държавните и правителствени ръководители на държавите членки на ЕС потвърдиха недвусмислената си подкрепа за интеграцията на Западните Балкани и желанието за още по-тясно сътрудничество на фона на общите предизвикателства, произтичащи от руската агресия срещу Украйна.
Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет за срещата на на върха на лидерите от Европейския съюз и Западните Балкани в Брюксел. Там е българският премиер в оставка Кирил Петков, който преди заседанието призова президента Румен Радев да свика КСНС, каза, че парламентът ще вземе решение, но не уточни, че по закон предложението трябва да дойде от Министерския съвет.
На Срещата на върха премиерът запозна участниците във форума с вътрешнополитическата ситуация в България. Той разказа дебатите по отношение на предложението на Френското председателство за старт на преговорите за европейско членство на Северна Македония. Петков посочи, че в рамките на днешния ден е насрочено заседание на парламентарната комисия по външна политика, която да обсъди въпроса. Правителството очаква решението на Народното събрание, подчерта министър-председателят.
Обсъдени бяха широк кръг от геостратегически въпроси, включително позициите по общата външна политика и политиката на сигурността на ЕС.
Премиерът Кирил Петков благодари на френското предателство и на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за организираната среща.
„Днес се събрахме, за да потвърдим на най-високо равнище ангажимента на ЕС към икономическата, политическата и социалната трансформация на Западните Балкани, която е от изключително значение за интеграцията на региона в европейското семейство. ЕС винаги е подкрепял своите най-близки съседи, включително в трудни моменти, като например ковид кризата. Няма друг регион, който да се е възползвал в по-голяма степен от експертната и финансова подкрепа на ЕС„, заяви българският министър-председател.
Премиерът изброи редица сфери на сътрудничество, които биха могли да имат висока степен на добавена стойност за задълбочаването на двустранните отношения. В областта на енергетиката той подчерта необходимостта от завършване без никакво забавяне на липсващата енергийна инфраструктура, която да гарантира доставките в Югоизточна Европа.
