Европейската комисия ще представи след края на лятото законодателно предложение за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи, съобщи председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, цитирана от "Ройтерс".
"Нашите деца се нуждаят от време в реалния свят. Време за игра, за създаване на приятелства, за допускане на грешки. Време да изградят собствената си идентичност и личност, преди алгоритъм да ги оформи вместо тях", заяви Фон дер Лайен пред журналисти в Брюксел.
По думите ѝ инициативата не цели пълна забрана за използване на социални мрежи от непълнолетни, а поставя въпроса "дали и кога социалните мрежи могат да достигат до нашите деца".
Засега Европейската комисия не е представила конкретните механизми, които ще бъдат предложени. Сред обсъжданите в различни европейски държави варианти са въвеждането на минимална възраст за регистрация, задължителна проверка на възрастта чрез официален документ или цифрова идентичност, изискване за съгласие от родител или настойник, както и ограничения върху персонализираните алгоритми и рекламата към непълнолетни.
Темата вече се обсъжда и извън Европа. Австралия прие закон, който предвижда забрана за достъп до социални мрежи за лица под 16 години и възлага на платформите задължение да предотвратяват регистрацията на непълнолетни. Прилагането на закона обаче се оказа трудно. Тестовете на системите за проверка на възрастта показаха, че не съществува универсално техническо решение, което едновременно да бъде надеждно, да защитава личните данни и да не създава прекомерни пречки за потребителите. Освен това експерти посочват, че част от ограниченията могат да бъдат заобиколени чрез използване на VPN услуги, регистрация с неверни данни или достъп през профили на пълнолетни лица.
Европейското предложение вероятно ще постави въпроса и за баланса между защитата на децата и основните права. От една страна, Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите да защитават непълнолетните от вредно съдържание и експлоатация в цифровата среда. От друга страна, тя признава и правото на децата да търсят, получават и разпространяват информация, както и свободата на изразяване, съобразно тяхната възраст и зрелост.
Ако бъдат въведени строги ограничения, е възможно те да бъдат предмет на съдебни спорове. Европейският съд по правата на човека би могъл да разглежда дали подобни мерки представляват пропорционална намеса в свободата на изразяване и правото на личен живот по Европейската конвенция за правата на човека. Съдът на Европейския съюз от своя страна може да бъде сезиран по въпроси, свързани със съвместимостта на евентуалните правила с правото на ЕС, включително с Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на пропорционалност и действащото законодателство за цифровите услуги и защитата на личните данни.
Правни експерти отбелязват, че окончателната оценка на подобни ограничения ще зависи от това дали те са подходящи за постигане на целта - защитата на децата, дали са необходими и дали не съществуват по-малко ограничителни средства за постигането ѝ.
