Учителската заплата трябва да бъде еднаква за всички учители в България и да бъде надграждана. Това е становището на синдикат „Образование“ за промени в сферата на просветата.
Настояваме като задължителна стъпка учителите да получат 15% увеличение от 1 януари 2021г. на трудовите си възнаграждения, което да компенсира бруталната за тази година инфлация, пишат от синдиката и уточняват, че това не е контрапункт на идеята да се строят детски градини и училища. За решаване проблема с липсата на места в детските градини и премахване на двусменния режим са необходими 10 милиарда лева и национален и надпартиен консенсус.
„В общата симфония на обществената хармония не става ясно грижата за учителя дали ще бъде част от приоритета образование или пак някак проблемът ще бъде заметен. В ЕС българските учители са с най-висока степен на бърнаут, с най-голям дефицит от компенсаторни механизми, които да ги съхранят„, пишат от синдиката.
Призоваваме да бъде изработена нова национална образователна политика за съхраняването на учителя от високото прегаряне и опазването му от несвойствени и административни волности, които доминират в неговата работа. Прегарянето на учителя не е личностен проблем, това е проблем на съвременната държава, подчертават от синдиката.
Те настояват за прекатегоризиризация на учителския труд към втора категория труд.
Те искат гарантиране добавката от Учителския пенсионен фонд да се ползва пожизнено и безусловно, дори и при ранно пенсиониране на учителите.
От Синдикат „Образование“ са категорични, че трябва да се отнеме политическото влияние при назначаване, контролиране и уволняване на директори. Предлагат и да се въведе мандатност на директорската длъжност! Нека тя да бъде съобразена с ценз, управленчески опит и създаване на позитивна работна среда.
Мандатността да бъде с неограничен брой на мандатите, но представителните синдикати да участват в комисиите за назначаване на директори, практика, отдавна възприета в много европейски държави! Директорите на четири години да преминават през атестация в комисията да участват контролните органи на РУО и представителните синдикати, и в никакъв случай родители и обществени съвети, защото нямат необходимата компетенция, категорични са от синдиката.
Те настояват за незабавни промени в Закона за предучилищното и училищно образование.
Препоръчват на учениците и родителите:
- Въвеждане на договор между родителя и директора за спазване на училищния правилник;
- Намаляване броя на учениците в паралелки и групи;
- В начален етап въвеждане на оценки и повтаряне на класа при неусвояване на образователния минимум;
- Въвеждане на оценка за дисциплината на учениците;
- Отпадане на НВО в четвърти клас;
- Ефективно увеличаване на дейностите по интереси във всяко училище, а не само при участие в проект и национална програма;
- Реално намаляване на обема и трудността на новия материал към 30%, за сметка на 70% проектно базираното обучение и практическите упражнения;
- Вменяване на повече отговорности на родителите, без страх от политически реваншизъм
За учителите в училищния закон:
- Преминаване на детските градини към делегирани бюджети;
- Ефективно намаляване на административната тежест;
- Участие на синдикатите в комисиите при назначаване на директори;
- Преминаване на атестирането на учителите като елемент на инспектирането, като основно се ползва базата на атестационната карта от диференцираното заплащане;
- Увеличаване броя на психолозите и/или педагогическите съветници във всяка образователна институция, без ограничение от броя на учениците в училище;
- Изравняване на нормативите на всички педагогически специалисти към 648 часа годишно и отпадане на седмичната дискриминационна норма на учителите в начален етап;
- Назначаване на асистент-учители, които да не работят с ученици, а да подпомагат педагогическата и административната дейност в училище /практика в европейските образователни системи/.
И най-важното в момента е да върнем всички ученици в клас –всички незабавно и безусловно. Защото вредите, които нанасяме на нашите деца – учениците от прогимназия и гимназия вече стават непоправими и сме пред образователна криза, непозната в българската история. Физическите и психически травми за някои ученици ще бъдат непоправими.
Ако нямаме поне 6% от БВП за образование, то всички разговори за него ще звучат кухо и безсмислено, като ненужен резонанс, пишат от синдиката. Безспорно водещата роля на броя на учениците при формиране на бюджетите със 70% тежест трябва задължително да се намали в полза на другите компоненти – паралелки и физическа среда.
