Да има единен регистър, в който да се регистрират колекторските фирми. Това предложение на Законопроект за колекторските фирми внесе предишният омбудсман и настоящ председател на гражданско сдружение „Изправи се.БГ“ Мая Манолова.
Колекторските фирми да отговарят на определени изисквания – 500 000 лв. капитал, професионална застраховка, ясни критерии за служителите, призова Манолова.
Да е забранено осъждани хора, да ръководят или да работят за събирачи на дългове. Контролни органи ще следят за събирачите на дългове дали спазват правилата, предвижда законопроекта.
Контролните органи ще са Комисията за защита на потребителите, министърът на икономиката и на Българската народна банка (БНБ). Банката ще контролира финансови институции при покупка на кредит от гражданин към банка, на лизинги.
Предлагат да има и правила, по които един колектор може да събира купени задължения. Да се забрани фирмата да тормози, да притеснява, да принуждава гражданина да плати (веднага). Да бъде забранено събирачите на дългове да търсят на работното място длъжниците, забрана да го дискредитира пред колеги и началници. Да бъде забранено да тормози съседите на длъжника, да лепи обяви на публични места, както и да звъни през нощта. Колекторът да може да звъни веднъж на три дни на длъжника, да се свързва писмено с длъжника.
При неизпълнение да има санкции, най-сериозната – заличаване от регистъра.
Забраняваме на топлофикациите, ВиК-тата, мобилните оператори, енергоразпределителните дружества да продават задълженията на своите клиенти, обясни Манолова за проектозакона.
Пълна забрана колектори да събират сметки за ток, за телефон, за парно, за топла вода, гласи проекта. Единственият случай е гражданинът писмено да се е съгласил в потребителски договор задължението му да бъде събирано от колекторска фирма, която трябва да е посочена в договора и да е вписана в Регистъра.
Ако първоначалният кредитор прехвърли вземането на колектор, трябва първо да уведоми гражданина на кой колектор е прехвърлен, размера на дълга, колко вече е платено. Първо да предложи на гражданина сам да откупи дълга си – да си плати.
Забраняваме прехвърляне на вземанията на втори, трети, четвърти колектор. Забраняваме допълнително начисление на вноски върху главницата, да може да събира само главница и законна лихва. Извънсъдебно събиране на дългове да може да се прави само, ако гражданин не е възразил, че дължи пари, обясни Манолова.
От сдружението са предвидили и формуляр, с който първоначалният кредитор да изпрати на потребителя. В него освен размера на дълга и неговия произход да се изпишат ясно правилата на давността. Често се случва хората да бъдат преследвани за задължения, които отдавна са погасени по давност, но не е разяснено, че с 3-годишна давност, може да не платиш. Правата на потребителите ще бъдат изрично описани, предвиждат авторите на законопроекта.
Предвиждат се и санкции за нарушение на правилата. За всеки отделен случай – тормоз, заплаха, несъобразено с правилата събиране на задължения, служителят да бъде глобяван до 3000 лева, а колекторската фирма – да бъде глобена с 5% от оборота, но не по-малко от 5000 лева. При три такива случая ще бъдат заличавани от регистъра и ще загубят правото да събират вземания.
В сегашната ситуация този закон е важен за българските граждани, защото рекетират хората, смята Манолова.
Това е първи законодателен опит да се регламентира дейността на колекторите, засягаща над 1 млн. души, обясниха от сдружението.
По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България през 2018 г. колекторите са събирали вземания от граждани по 1 221 227 случая за общо 1.418 млрд. лв. при среден размер на дълга от 1161 лв., е вписано в мотивите към законопроекта.
Проектозаконът изменя и допълва шест свързани закона, между които тези за защита на потребителите, потребителския кредит, кредитните институции, електронните съобщения.
Законодателните промени са адресирани до премиера и председател на ГЕРБ Бойко Борисов, до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и до народните представители от всички парламентарни групи. Авторите на проекта очакват законът да влезе веднага в законодателната програма на 44-тото Народно събрание.
