Проблемът с обществения превоз на пътници и товари е много по-дълбок и сериозен от това, което обществото вижда на повърхността. Последната тежка катастрофа на АМ "Хемус", е поредният показателен пример за системните дефицити в сектора и за липсата на ефективен контрол. Това съобщи в своя позиция Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП).

От там посочват, че по непотвърдена информация водачът на автобуса е заспал зад волана и се е блъснал в задната част на тежкотоварен камион на АМ "Хемус" преди гара Яна. Въпросният шофьор има 45 нарушения на пътя. Шофьорската му книжка е отнемана за шофиране в нетрезво състояние. 

ЕЦТП отбелязва, че другият водач (на камиона) има 29 нарушения на пътя.

Организацията изтъква, че на АМ "Хемус" за по-малко от седмица са станали три тежки катастрофи с участието на превозни средства, подлежащи на контрол от специализирания държавен орган - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

ЕЦТП добавя, че тази институция от години се свързва с корупционни скандали, съмнения за зависимости и решения, обслужващи частни интереси за сметка на обществения.

В становището на организацията се отбелязва, че секторът на обществения превоз на пътници и товари се нуждае от дълбока реформа, сериозно преструктуриране и реален контрол. Според ЕЦТП броят на жертвите явно не е фактор, способен да разтърси институциите. Организацията алармира, че реалната картина на пътнотранспортния травматизъм се размива, като се създава фалшивото усещане, че системата работи.

Не е достатъчно и съществуването на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", ако това не води до реални, измерими резултати, смята ЕЦТП.

Неправителствената организация настоява за:

- Закриване на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"

- Отмяна на спорните вътрешни правила за регистрация, отчет и анализ на пътнотранспортни произшествия на МВР

- Провеждането на цялостна реформа в системата за контрол на обществения превоз на пътници и товари, която се управлява от ИА "АА".

ЕЦТП подчертава, че е нужен реален, независим и ефективен контрол, основан на професионален капацитет, прозрачност и персонална отговорност, а не формално администриране на статистика и прехвърляне на отговорност между институциите. В крайна сметка отново стигаме до един и същ сценарий - броим жертвите, слушаме кратки изявления след поредната трагедия и продължаваме напред до следващия тежък инцидент. Докога?