„Страната и благосъстоянието на българите са в менгемето на политическа криза, наивни обещания и идващ инфлационен ураган. Политиката на следващото правителство трябва да бъде свързана с борбата срещу инфлацията„. Това заяви пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
Той попита кой ще понесе отговорността, когато удари пикът на инфлационния ураган. „Този ураган не е моментен, ние ще продължим тази битка и през 2022-ра, 23-та и 24-та година„, прогнозира Иванов и допълни, че и БНБ, и Министерствата на икономиката и на финансите, и правителството мълчат за инфлацията.
„Тя е резултат от едно силно фрагментирано у нас и уплашено общество, което се чувства излъгано и изоставено от едно слабо политическо лидерство. … Да сте чули нещо за инфлацията от министрите на финансите и на икономиката? Аз не съм, мълчат„, каза икономистът.
Проф. Иванов подчерта, че не вижда политика на служебния кабинет в областта на икономиката и финансите. „Виждам повече медийно присъствие, отколкото присъствие на работните места. Не споделям, че министрите Кирил Петков и Асен Василев са фаворити, не виждам сериозни решения„, каза Иванов.
Относно закъснението на предаването пред ЕК на Националния план за възстановяване и устойчивост той запита къде е отговорността на служебния премиер, на президента. „Защо не зададоха една твърда дата за предаването на този план и да предупредят Брюксел за това. Аз се запознах обективно и подробни с извършените подобрение и не бих казал, че се гордея с този план„, каза Иванов и допълни, че огромни революционни неща няма в него.
Актуализацията на бюджета също закъсня, каза Иванов.
При такава актуализация преди избори няма как популизмът да бъде изключен, категоричен е той.
Актуализацитята на бюджета се прави в момент на динамична смяна на макроикономически тенденции, а това не е отчетено в средносрочната макроикономическа рамка, при която е приет бюджет 2021-ва година. Според него това ще доведе до диспропорции и до нарушаване на други видове разходи в бюджета.
На трето място – приетите преимущества са важни за пенсионерите, но това се прави при липсата на дългосрочна система, която да отчита справедливо различните групи пенсии. Реалната цена на тази актуализация вероятно ще се окаже по-скъпа от досегашната, основаваща се на очакванията за някакви идващи 2 млрд. повече приходи. Според него актуализацията на бюджета показва, че липсва цялостна оценка на публичните политики.
