БСП и ГЕРБ се скараха заради закона за обществените поръчки. Депутатите си спомниха за Тодор Живков, поспориха и кой е счупил нагломера.
БСП много ги е яд, че за 10 години България заприличва на една сравнително развита европейска държава, каза в хода на дебатите герберът Александър Ненков.
Той изтъкна, че властта се опитвала да развива пътната инфраструктура.
Ненков припомни на социалистите строежа на АМ “Люлин”.
Няколко пъти откривахте първа копка. Оставихте една голяма буца пръст и това беше, подчерта той.
Едно държавно дружество с 40 работника и 20 счетоводители се е превърнало в хъб за разходване на държавен ресурс, заяде се и Явор Божанков.
Обществените поръчки у нас са с предизвестен победител. Това е ярък пример как премахнахте този досаден декор, който от край време ви пречи, каза червеният депутат.
Вие сте като комунисти, но от AliExpress, смята Божанков.
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
