Над половината европейци вече усещат негативно въздействие от пандемията коронавирус върху личните си доходи. Това показва ново проучване на Евробарометър, проведено между 16 март и 12 април сред 26 669 граждани от всички 27 държави членки.
Отчита се, че в края на първото тримесечие на годината личното финансово състояние на 31% от европейците се е влошило заради пандемията. Още 26% от анкетираните пък очакват това да се случи в бъдеще.
В България тези, които заявяват, че кризата от коронавируса вече е повлияла или очакват да повлияе негативно на личните им доходи, е значително по-висок от средния за ЕС – съответно 48% и 32%. Това означава, че общо 80% от българите ще бъдат засегнати от пандемията.
58% от европейците вярват, че здравните ползи от рестриктивните мерки в тяхната държава надвишават икономическите щети, които тези мерки биха могли да причинят. Това мнение се споделя в повечето страни от ЕС и е промяна в нагласите спрямо втората половина на 2020 г., когато малко повече от половината граждани са оценявали икономическите щети като по-важни, става ясно от проучването.
Това обаче не важи за България, където данните сочат, че повечето от анкетираните българи смятат, че икономическите щети са по-големи от здравните ползи (58%) и едва 39% са на обратното мнение.
Изследването показва и че осем на всеки десет европейци са чували, виждали или чели за мерки или действия, предприети от ЕС в отговор на пандемията, и 48% от тях знаят какви са те. Средно обаче само 48% от гражданите за ЕС твърдят, че са доволни от мерките, докато 50% не са.
„Барометър“ отчита, че делът на удовлетворените българи от мерките е значително по-висок спрямо средния за Европа – 57%. Освен това, докато само 44% от гражданите в ЕС са доволни от степента на вътрешна солидарност между държавите членки в борбата с пандемията, докато този процент за България е 52%.
Изследването показва, че положителната нагласа спрямо ЕС остава на едно от най-високите си нива от над десетилетие. Почти всеки втори европеец е положително настроен към ЕС. В България този дял е с 12% над средния за Съюза (56%), като само 15% от българските респонденти – дял, малко под средния за ЕС (17%), изразяват отрицателни нагласи.
Относно реформирането на Съюза 70% от анкетираните европейци заявяват, че одобряват ЕС, но по-малко от една четвърт (23%) подкрепят ЕС „както е функционирал досега“. Почти половината от анкетираните (47%) се обявяват „в полза на ЕС, но не за начина, по който е функционирал досега“.
74% от европейците искат ЕС да придобие повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от COVID-19, като за България делът им е още по-голям – 82%.
Запитани какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС при борбата с пандемията, европейците определят бързия достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички граждани на ЕС като най-важно условие (39%). Следва инвестирането на повече пари за разработване на лечения и ваксини (29%), създаването на европейска стратегия за справяне с кризите (28%) и разработването на европейска здравна политика (25%). Приоритетите за българите са даване на възможност за страните от ЕС да подкрепят предприятията и работниците, засегнати от пандемията (35%), инвестиране на повече пари в икономиката за устойчиво и справедливо възстановяване във всички държави в ЕС (31%), създаване на европейска стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще (31%) и разработването на европейска здравна политика (27%).
Относно очакванията от Европейския парламент 49% от европейските граждани и 59% от българските респонденти заявяват, че искат членовете на ЕП да поставят общественото здравеопазване на първо място сред приоритетите на ЕС. Следващите по важност приоритети са мерките за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места (39% средно за ЕС, като делът за България е 55%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (39% за ЕС и 51% за България). Действията срещу изменението на климата са от първостепенно значение за 34% от анкетираните в ЕС, като само 13% от българите са на такова мнение.
