2020-а година е най-наситената с бизнес негативизъм година за последното десетилетие. Това е и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности е била 2011 г., в която все още се усещаше умората от предишната икономическа криза.
Това са изводите от тазгодишната анкета на Българската стопанска камара (БСК), проведена сред представители на бизнеса. Онлайн-допитването до членовете на Камарата, е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2020 г. сред 810 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
Основната причина за песимизма е коронакризата. Налице е невиждан икономически спад и песимизъм, бизнесът не одобрява реакциите на институциите.
Общо е усещането за неадекватност, недостатъчност и мудност на мерките за подкрепа. Реални мерки за подкрепа на фирмената ликвидност липсват или не са достатъчно атрактивни и познати, твърдят бизнесмените.
Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина бизнесът да очакват подкрепа за запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (56%). Това оправдава и очакването за намаляване или отлагане на държавни (52%) и общински (38%) плащания, включително данъци, такси и наеми.
Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (35%), за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (27%), както и за модернизация и технологично обновление (26%). Само 9% от анкектираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа.
Малка част от предприятията са се възползвали от антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса. Мярката „60/40“ е с най-голяма популярност – 28% са се възползвали от нея.
Следващата предпочитана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и малки предприятия в размер от 3 до 10 хил. лв., ползвана от 27% от анкетираните, а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%.
12% от фирмите в секторите „транспот“ и „туризъм“ са се възползвали от мярката за запазване на заетостта, изразяваща се в 290 лв./мес. Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през ББР, а 2-5% обмислят/проучват възможностите. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни.
Бизнесът прави (не)възможното, за да спаси работните места и пазарните си позиции, включително оптимизация на разходите, трансформация на производството, развитие на онлайн продажби, дистанционна работа, гъвкаво работно време, отпуски и… съкращения на персона, изтъкват от камарата.
Заради Ковид-кризата има недостиг на оборотни средства у почти 80% от предприятията. Това, в комбинация с бюрокрацията и други дългогодишни проблеми пресира бизнеса. Сред останалите пречки са регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване.
Очакванията и плановете на бизнеса за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма в условията на неясни перспективи (основно свързани с развитието на ковид-пандемията).
86% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 10% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети).
58% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 12% – от „Преработваща промишленост“, 16% – от сектор „Търговия“, 3% от сектор „Строителство“, 2% – „Селско стопанство“, 2% – „Добивна промишленост“, други дейности (вкл. образование, култура, здравеопазване) – 7%.
19% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 17% – в Североизточен, 8% – в Северен централен, 13% – в Южен централен, 7% – в Северозападен, 10% – в Югоизточен. 26% оперират на територията на цялата страна.
Рязко се влошава оценката за бизнес климата, което е провокирано от ковид-кризата през изтичащата година. 89% от анкетираните виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%. Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, 22% обявяват липса на промяна, а едва 7% са постигнали растеж.
Бизнес ситуацията се отразява и в доверието към институциите. Традиционно с най-високо доверие се ползват Президентската институция, регионалните здравни инспекции и Омбудсманът на РБ, но и при тях е налице спад спрямо предходната година. По традиция, негативната класация се оглавяват от Народното събрание (90% недоверие), Министерският съвет (83%) и съдебната власт (76%). Общинската и данъчната администрация са в „златната среда“, но и при тях се отчита спад на доверието спрямо предходната година.
Антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключително ниска оценка – 17% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. В огромното си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки. За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса.
Единствено отказът от промени в наредбата за касовите апарати има категорично одобрение на бизнеса. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.
56% от анкетираните представители на бизнеса са били принудени да се откажат от инвестиционните си намерения, както и да пристъпят към оптимизация на разходите. 36% са прекратили работа за определен период.
Фирмите бележат драстични спадове спрямо предходната година, включително обемите на производство намаляват в 66% от компаниите, продажбите/оборотите – за 73% от тях, външните пазари – за 43%, работните места – в 56%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват в 26% от фирмите.
Плановете за бизнес развитие през 2021 г. са умерени. Ръст на производството, нови продукти/услуги и нови пазари планират средно 35-37% от анкетираните, докато миналата година са били 57%.
Инвестициите в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси влизат в плановете средно на 23% от анкетираните, докато през миналата година средният процент е бил 38.
Увеличение на заплатите планират 32% от анкетираните, а в миналогодишното изследване така са отговорили 76% от запитаните. По отношение на възнагражденията трябва да се отчита и ефектът от административното увеличение на минималната работна заплата.
Налице е лек ръст през тази година при намеренията за кредити и лизинг (19% при 17% миналата година), както и за изпълнение на европроекти (32% при 27% миналата година).
По отношение на персонала предприетите действия са в няколко направления – 42% от фирмите (основно в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството) са пристъпили към съкращения, 41% са въвели частична или пълна дистанционна работа, а 33% са ползвали възможностите за платен или неплатен отпуск на служителите.
Бизнесът е потърсил нови начини да се съхрани, – започване или развитие на онлайн продажби (23%), както и трансформация на производството към нови продукти и/или пазари (19%).
Инвестиции с цел спазване на противоепидемичните наредби са направили 36% от предприятията. Едва 2% са увеличили екипите си с нови назначения.
От БСК отчитат, че интересът към участие в конкурси по обществени поръчки се запазва на нивата от предходните години. Трябва да се отбележи намаляването на некоректните/незаконни практики в тази сфера, най-вече сериозният спад на случаите на забавени разплащания, подмяната на подизпълнители и необективна оценка на офертите.
