Болниците да спрат да бъдат търговски дружества, да излязат от Търговския закон, да се създаде електронно досие, да се премахне доплащане от страна на пациентите, да се подобрят функциите на Спешната помощ като достъпност и кадрово.
Това поискаха БСП, ИТН, ДБ и ПП като обща основа за промяна в българското здравеопазване. Дебатът по тема „Здравеопазване“ започна на живо в 10 ч днес с покана от „Продължаваме промяната“ и участието на представители на БСП, ИТН, ДБ.
Основните искания за промяна в здравната система постави пръв проф. Георги Михайлов от БСП – той поиска анализ на ковид кризата и овладяване на потоците пациенти, както и болниците да изпълняват функцията си за диагностично лечение и специално проучване на епидемиологичната обстановка.
В исканията на социалистите за бюджет 2022 г. са защитени болници във всички региони на страната, включително и в труднодостъпните, равен достъп до спешна помощ, погасяване задълженията – над 100 млн. лв. на болниците. Михайлов посочи още намаляване на ДДС на лекарствата на 9%, безплатни лекарства за деца, използване на ваксината за хепатит А. Като основни искания, от които БСП не отстъпва – са създаване на ел. досие, преглед на заплати на лекари и директори, болниците да не бъдат търговски дружества.
Андрей Чорбанов от ИТН призова за подготовка на болниците за корона кризата, инфекционисти и епидемиолози, пълен анализ на високата смъртност, сравнено с други страни с такава. Ваксинацията да остане избор на пациента, без никакъв натиск, включително и корпоративен, тъй като се влиза в разрез с народопсихологията на българина.
От своя страна Ивайло Христов, също представител на ИТН, поиска нов Закон за лечебните заведения, електронно досие, синхронизация на системата за лечение на МЗ с електронната чрез експертиза от Техническия университет, премахване на клиничните пътеки за договор през 2022-23-та година и преминаване към диагностично-свързани групи.
От ИТН предвиждат да има тристепенен контрол и излизане на болниците от Търговския закон, мандатност в управлението на здравните заведения – от завеждащ отделение нагоре, болници и университети да бъдат със специален статут. Не на последно място демонополизация на НЗОК по два начина и широко обсъждане, като Михайлов подчерта, че НЗОК не може да издържи на частни болници и поиска ясна червена линия да не се печели на гърба на Касата.архитекти
От тази партия – ИТН, искат и Агенцията за медицински одит да е избрана и подчинена на народното събрание. Интересен акцент ваксинацията и профилактиката, като Андрей Михайлов заложи задължителна ваксина за рак на шийката на матката на момичета между 9 и 15-годишна възраст.
За хеликоптери за Спешна помощ също бе поискан дебат поради големите средства и липсата на пилоти. ИТН включиха и специализация за млади лекари и стоматология. Александър Симидчиев от ДБ представи концепцията, тяхната програма на тема „Здравеопазване“ предвижда стимули чрез тристепенен модел на финансиране на здравето за 100% от гражданите от държавния бюджет и акцизни вноски за профилактика и диагностика, за регионални структури.
Той отбеляза високата средна възраст на работещите в системата, както и корупцията чрез тютюнева и алкохолна индустрия, ефективна реформа в лекарствената политика, равнопоставеност на болниците и функцията на НЗОК, да не е част от МФ и МЗ. ДБ иска преостойностяване на клинични пътеки, създаване на електронно досие и система за здравеопазване, протоколи за медицински практики, подобни на европейските страни, Държавна агенция на медицински надзор и регионална мрежа със същата цел.
1% от акцизите от алкохолната и тютюневата индустрия да отиде за програми за превенция. Д-р Таня Андреева акцентира на детското здравеопазване и равномерно разпределение на педиатри в цялата страна.
Концепцията на партия ПП в сферата на здравеопазването бе представена от Иван Маджаров, председател на УС на Български лекарски съюз. Първият им приоритет е развитие на Спешната медицина чрез квалифицирани лекари, оборудвани коли, хеликоптери с асистенти и парамедици и медицината, предоставяна на гражданите в работно време. На второ място – развитие на доболничната помощ, трето – анализ на системата, създаване на система с досие, ефективна финансова рамка.
ПП предложи и контролни механизми за качеството на изпълнение на медицинската грижа и решаване на проблема с кадровия проблем, както и широко обсъждане на възможностите на колко места може да работи един лекар. Предлага се и пилотно въвеждане на диагностично-свързани групи в отделни специалности и болница, да се направи така че да се въведе постепенно финансиране.
Клиничните пътеки да не отпадат като механизъм за контрол на качеството, докато не се заменят с друг механизъм. За втори път ПП предлага механизъм за актуализиране на цените на клиничните пътеки, с който да се избягват външни и референтни влияния. Асен Василев, съпредседател на ПП, започна с обобщаване на приоритетите. Подготвяне на страната за ковид пандемията, които да бъдат изпълнени в рамките на 100 дни – като първото усилие е насочване на усилията към специалности инфекционисти и епидемиолози, отпада идеята за специални болници в края на пандемията. Въвежда се промяна във финансиране на инфекциозните болници на база капацитет и специалисти, а не дейност.
Решено бе ваксинацията да остане доброволен акт на принципа на убеждението, ще се прави анализ на смъртността в страната и производството на био ваксини. За въвеждането на електронна рецепта и досие, електронна система – всички партии бяха „за“, като точката бе приета като приоритетна със законодателни промени, а работа по нея започва от ден 1. Относно клиничните пътеки и болниците дебатът приключи с решение, че започва подготовка за промяна на статута на държавните болници като търговски дружества след обширен анализ.
Да започне постепенното извеждане от търговската дейност от лечебните заведения, решиха участниците. Записано в програмата бе пилотно въвеждане на нови финансиращи механизми в системата под формата на диагностично-свързани групи, както и методични ръководства за добри медицински практики със срок декември 2022 г. Решението за ефективно преобразуване и излизане на Агенция за медицински надзор от МЗ мина в спор и несъгласие от страна на БСП, като се поиска трансплантологията да е извън нея.
Относно болниците бе решено да се направи анализ и да се разгледат и финансират инфекциозни, родилни и детски структури и да се осигури достъпност до тях в рамките на 2022 г. В програмата бе записано и осигуряване на лекарства, финансирани 95% от НЗОК, за деца до 14 г. с остри заболявания, като се реши редките заболявания да бъдат обсъдени отделно.
В Здравната програма на евентуалния бъдещ кабинет бе записано и стимулиране на профилактични програми за деца, изготвяне на здравна карта за педиатрите с равно разпределение в страната.
До края на 2022 г. е заложеният срок за анализ за начало на строеж на Национална детска болница. Същият срок е и за електронното досие – да бъде въведено до края на следващата година, детайлите за финансиране ще се изясняват. Всички партии се съгласиха да се преразгледа и актуализира националната здравна карта и да се оптимизира броят на леглата и кадрите с оглед на европейските стандарти след необходими законови промени в рамките на 2022 г.
Предстоящата нова коалиция иска и въвеждане на обществен контрол на лечебните заведения, ползващи обществен ресурс. Ще се прави и анализ на най-добрия модел на здравно осигуряване, като дискусията за реформа на НЗОК се отложи заради сложността на темата, особено в тази форма на дебат.
Асен Василев от ПП предложи минимално и максимално съотношение между заплащането и бонусите на работещите в лечебните заведения, ползващи публичен ресурс. За въвеждане на диагностично-свързаните групи преговарящите се разбраха, че през юни 2022 година може да се въведе пробно в една болница, където да започне поетапно премахване на клиничните пътеки.
Сред спорните, но решени теми бе – МЗ ще може да определя броя на специализантите по региони и изпит за това да бъде на национално ниво, като се актуализира всяка година.
