Липса на публичност, липса на адекватни данни, липса на регулация, но наличие на огромна корупция, неефективно харчене на публични средства, разцъфтяване на корупционните практики в болниците. Tова са изводите от изследване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), посветено на порочните практики на корупция в здравеопазването в условията на пандемия.
„Засегнали сме Закона за здравето, Закона за обществените поръчки, други нормативни актове. Изследвахме колко ефективно са изразходени средствата по мерките за борба с COVID-19 в периода от март 2020 до март 2021г. Разгледали сме различни практики на болнични заведения, чрез които са източвали средства от Здравната каса„, поясни директорът на БИПИ Биляна Гюрова на пресконференция в БТА.
„Корупцията в здравеопазването е една от най-високите в световен план, а в условията на пандемия, показват изследвания, рискът от това се повишава изключително много„, добави тя.
„В световен план корупцията в здравната сфера възлиза на 500 млрд. долара към 2019 година – и то преди пандемията. 60% от българите считат, че в здравеопазването има корупция„, каза Теодор Славев от БИПИ.
По думите му най-голям риск от корупция има в сферата на обществените поръчки, но далеч не само там.
„Подкупът е дълбок корупционен риск в самите болнични заведения – става дума за сравнително малък по размери такъв, даван от пациент на лекар. Използва се да се получи лесен достъп до медицински услуги, дори погребални такива, заобикаляне на правилата за карантиниране и др.„, посочи още той.
„Тъй като никога не бяхме обявявали извънредно положение, в законодателството имаше празнота. Създаде се специален закон за извънредното положение, който бе изменян и допълван неколкократно. Този правен вакуум постави законотвореца в много трудна ситуацията, и то в контекста на нарушаване на основни права и свободи„, добави и адв. Грета Ганева.
Пример за нарушение на държавата на собствените й правила е казусът с маските, които бяха дефицит в началото на пандемията. Те би следвало да бъдат подсигурени именно от страна на държавата, посочи юристът. Друг основен проблем – липсата на прозрачност при обществените поръчки. „Поставиха се перфектни условия за корупционни действия и то в условията на хаос и объркване сред всички нас„, категорична е Ганева.
Дълбока неефективност при мерките за подпомагане на малките и средни предприятия – това е сред основните проблеми в икономически план във времето на пандемията, изтъкна икономистът от КТ „Подкрепа“ и съавтор на проучването на БИПИ Ваня Григорова.
Дефектите, които има управлението, се пренасят в още по-голяма степен във времената на пандемия, посочи тя. Като пример за неефективно разходване на публични средства Григорова посочи даването на 1.6 млн. на неколкократният футболен шампион „Лудогорец“, което предизвика сериозен обществен отзвук. И това далеч не е единствената компания, която можеше да не получи обществени средства, смята Григорова.
„Категорично има източване на държавния бюджет, което продължава към момента„, посочи още Григорова.
