Без приватизация дори чудо няма да спаси „Булгартрансгаз“

Прочитания 4831
0 0

Между 5 и 7 стотинки ще поскъпнат горивата на дребно до края на годината. Това прогнозират от Българската петролна и газова асоциация, съобщава БНТ.

Допълнително се очаква повишение на цените до 2023 г. заради променени данъци и увеличение на акциза на ниво Европейски съюз.

По думи на главния юрист на БПГА Светослав Бенчев, ако бъдат приети новите акцизи от страна на ЕС, със сигурност с около 30-35 стотинки на литър ще поскъпне втечненият нефтен газ – пропан-бутанът.

По отношение на останалите горива ще има поскъпване между 10 и 15 стотинки за бензина и около 20-22 стотинки за дизеловото гориво.

„Европейската комисия твърдо е решила да наложи облагане, което освен акцизно да бъде и по отношение на вредните емисии, които се излъчват от горивата. Ако това се случи, ще доведе до едно поскъпване в рамките на 55-60 стотинки на литър за всички видове горива“, коментира Бенчев.

От своя страна анализаторът и дипломат Илиян Василев заяви пред БГНЕС, че климатичните политики на ЕС, съчетани със спирането на проучването и добива на фосилни горива, са сред основните причини за рекордните цени на природния газ.„

По негови думи Европа се наркотизира.

„Историята на климатичните политики, на зелените сделки е една наркоза. Трябва да правим разграничение между борбата за чиста околна среда и зелените сделки. При едното пазим околната среда, за да я изчистим от замърсяване, а другото е сделка. При сделката става дума за преход от едни технологии за производство на енергия към други“, обясни Василев.

Анализаторът подчерта, че заради пренебрежителното отношение към фосилните горива в продължение на 10 години са били остракирани големите петролни и газови компании, които са изтеглили инвестициите си. „Ако в началото Европейската комисия е предвиждала, че цената на тон емисии ще бъде 50 евро през 2030 г., тази цена вече е надхвърлена – в момента 1 тон се търгува за 62 евро, а сме 2021 г.“, изтъкна той.

Цената на електроенергията също по негови думи няма котва. Соларните панели били добри, когато с тях произвеждащ сам електричество за дома си, но не и когато правиш голямо производство.

Василев посочи, че основните балансиращи мощности у нас са въглищните централи. Другите са ВЕЦ и газови централи. Бедата според него обаче е, че при последните не може да контролираме цената на газа и при висока цена, каквато е в момента, те не са рентабилни. ВЕЦ-овете пък са зависими от наличието на вода, което също ги прави рискови. Така по думи на Василев остават само въглищните централи.

Той е категоричен, че сделката, при която България ще получи около 1-1,5 милиарда евро за затварянето на въглищните централи по Плана за възстановяване и развитие, не е изгодна за нас, тъй като ще загубим най-малко 3 милиарда евро.

Според него няма политик в България, който може да се ангажира със затварянето на въглищните централи през 2035 г. „Ако спре 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, тогава 60% от произвеждания ток идва от въглищните централи. Още повече, че сценариите, които ЕК предвиждаше за цената на емисиите, не се случиха, а искат от нас да затворим ТЕЦ-овете си“, отбеляза Василев. Той бе категоричен, че не можем да ги затворим, защото нищо от това, което формира веригата на стойността на електроенергията, с изключения на въглищата, не е предсказуемо и под наш контрол – нито водата, нито природния газ, нито батериите за съхраняване на енергия.

В този случай оставало да следваме препоръката на ЕК – всеки да се оправя на национално равнище.

Василев предлага три стъпки за осъвременяване на енергийната ни система. Първата е свързана със спирането на кървенето. Тук можела да ни помогне ЕК с въвеждането на мораториум върху емисиите.

Втората стъпка по негови думи е свързана с подпомагането на потребителите, а третата са структурните промени, които да направят енергетиката ни конкурентна. Василев предлага „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ да бъдат приватизирани, за да се спре загубата на капитализация. Ако това не се случи, той не изключва те да последват съдбата на БГА „Балкан“.

По отношение на факта, че заради „Турски поток“ „Булгартрансгаз“ се е натоварила с дълг от 3 милиарда, експертът отбеляза, че ако това е била нормална компания, акционерите никога е нямало да гласуват за такъв проект.

„Преди да започне изграждането на „Турски поток“, компанията има дълг под 10 милиона лева, активите й са 2 милиарда лева, приходите й са 350-400 милиона. След „Турски поток“ цифрите са дълг от 3 милиарда, активи от 5 милиарда, съотношенията е 67%, което е критично. Приходната част не е нараснала съразмерно на дълга“, заяви Василев и изрази съмнение, че „някакво чудодейно правителство или мениджър може да оправи тази компания“.

Изходът според него е преструктуриране, приватизация, където е необходимо, либерализация, диверсификация и пазар.

„Ако не решим това уравнение, цялата ни индустрия, която разчита на природен газ ще закъса много яко. А цената на газа е обвързан с цената на електрическата енергия и тогава се затваря един порочен кръг на взаимно усилващи се дефицити, което ще доведе до много лоша ситуация“, предупреди Василев.

Контакти и информация за автора:

Репортер по темата: Таня Манолова

editor
Happy
Happy
0
Sad
Sad
0
Excited
Excited
0
Sleepy
Sleepy
0
Angry
Angry
0
Surprise
Surprise
0

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

И Агенцията за пътна безопасност започва преброяване

Какъв процент от пътуващите в България поставят обезопасителен колан?; Колко от водачите превишават скоростните ограничения?; Използват ли се предпазни каски от всички мотористи и колоездачи? Започва национално преброяване, което да даде отговорите на тези и други въпроси. Инициативата е част от общоевропейски проект, който и цели да разработи показатели за по-точно измерване […]