Във връзка с изпълнителна заповед на президента на САЩ Джо Байдън относно разширяването на спешните мерки в Западните Балкани официалните лица в Брюксел коментира, че ЕС има своите задължения към партньорите в региона и че санкциите не са част от настоящата европейска политика в Западните Балкани.
„Нашата ангажираност в региона е много силна. Разговорите за потенциални санкции не са на дневен ред. Всяко решение по този въпрос трябва да бъде взето единодушно от всички държави-членки. В момента това не се обсъжда, когато става въпрос за партньори от Запада Балканите„, заяви говорителят на ЕС Петер Стано.
Попитан от медии в Брюксел да коментира подписването от Байдън на указ за удължаване на санкциите на САЩ срещу лица и организации от Западните Балкани с цел „да се осигури стабилност и сигурност в региона„, Стано обяснява, че ЕС не коментира решенията на американската администрация и има собствена политика, свързана с партньорите в Западните Балкани.
Той припомня, че ангажиментът към региона е една от основните точки от дневния ред на ЕС.
По-рано САЩ съобщиха, че модернизират своята санкционна политика в Западните Балкани, като допълнително се насочват към корупцията, нарушаването на правата на човека и действията, които застрашават демокрацията в региона, заяви Държавният департамент.
„САЩ признават, че корупцията заплашва икономическата справедливост, глобалните усилия за борба с бедността и развитието и самата демокрация“, заяви държавният секретар Антъни Блинкън в изявление.
Актуализираната политика е под формата на изпълнителна заповед от Байдън, която се разширява с два дългогодишни указа, свързани със Западните Балкани. Белият дом заяви, че изпълнителната заповед предвижда допълнителни санкции, включително срещу лица или образувания, застрашаващи мира и стабилността в региона, подкопаващи демократичните процеси или ангажирани със сериозни нарушения на правата на човека и корупция.
Според новата политика американските власти ще могат да санкционират играчи, които нарушават или възпрепятстват прилагането на регионалните споразумения, добавят и Преспанското споразумение от 2018 г. за разрешаване на спор между Гърция и Северна Македония, както и споразумения, които прекратяват конфликта в Босна и Херцеговина, към предишния списък на регионални споразумения.
Срещу всички, които възпрепятстват или заплашват изпълнението на споразуменията „за регионална сигурност, мир, сътрудничество или взаимно признаване или рамка или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани … географският обхват на Западните Балкани включва територията на бившата Социалистическа федеративна република Югославия и Република Албания.“
