България пропусна да обясни на своите партньори в Европейския съюз своите позиции спрямо Република Северна Македония.
Това заяви пред БНР евродепутатът от „Обнови Европа“/ДПС Искра Михайлова.
Според нея като страна членка на ЕС, която се възползва от правото си да наложи вето, България е пропуснала да обясни позициите си и да привлече по-голяма подкрепа.
По думи на Михайлова ветото на Унгария, Полша и Словения е нов елемент, с който германското председателство е показало, че досега не може да намери най-добрите инструменти, въпреки че има възможни сценарии как да се разреши въпросът.
Според нея обаче те вероятно ще бъдат използвани в различни комбинации за всяка страна поотделно.
За Михайлова трите страни имат различни причини да възразяват спрямо обвързването на върховенството на закона с еврофинансирането.
Тя посочи, че първият сценарий е раздробяване на блока на опозиционерите, водене на индивидуални преговори и упражняване на натиск за приемане на бюджета.
Запитана дали е възможно работата да продължи въпреки ветото на Унгария и Полша, евродепутатът заяви, че решенията в ЕС се вземат с консенсус от всички държави членки, като това е записано в Договора за ЕС. Противното, дори с добри намерения, било нарушаване на този договор.
Има норми, които не ни позволяват да сме толкова гъвкави и ако някой не е съгласен с нас, да кажем – ти си гледай работата, ние ще продължим напред, отбеляза Михайлова.
Тя подчерта, че ключът във вземането на решения досега е намирането на консенсус. Именно по тази причина било толкова важно да се водят преговори с тези страни.
Според нея е неприемлив компромисът с върховенството на правото за ЕП. В преговори обаче можели да се намерят истината и решението.
Тя посочи, че бюджетът на ЕС за догодина може да се гласува в началото на декември.
Има възможност да бъде приет този бюджет за една година напред. По отношение на Многогодишната финансова рамка нещата могат да продължат с такива годишни договорености, което е малко вероятно, ще трябва да се намери решение по-рано. Механизмът за възстановяване, Новата генерация – това е ключов момент, страните членки чакат тези пари, включително и България, коментира евродепутатът.
Тя посочи, че страната ни вече има План за възстановяване, който, ако бъде блокиран, без значение дали е добър или не, се обезсмисля. Първоначално той беше планиран да действа 2021-2022, две ударни години, а сега едната като че ли започва да се изнизва, отбеляза Михайлова.
По нейни думи Зеленият пакт и дигиталната трансформация са неотменим елемент от дневния ред на Съюза, както го виждали технологично развитите страни членки, особено от Северна Европа, и това била една от разделителните линии.
Ние очакваме подкрепа да си оправим селските улици, а една Швеция или Нидерландия очаква подкрепа, за да изгради най-модерни съоръжения за производство на водород, да инвестира в енергийната ефективност на целия си сграден фонд, за да постигне неутралност в бъдещите 10-20 години, изтъкна Михайлова.
