Свободата на словото в България е в капан, тя вече заема 112-то място в Световния индекс за свобода на словото за 2021 г., показва доклад на „Репортери без граници“.
Малкото откровени журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие.
Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не се интересува от разследване или осъждане на насилие над журналисти. Полицията би журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, когато го арестува през септември 2020 г.
Маскирани биха разследващия репортер Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Друг разследващ репортер Николай Стайков получи заплахи за смърт през юни 2020 г., след като пусна документален филм за съдебната корупция на високо ниво.
Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани с корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии.
Делян Пеевски, олигархът, който бе най-прословутото въплъщение на това отклонение, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично.
Правителството разпределя финансиране от ЕС и публично финансиране за медии с пълна липса на прозрачност, което води до насърчаване бенефициентите да се отнасят благосклонно към правителството при отразяването му.
В същото време съдебният тормоз над независими медии, като „Биволъ“ и групата „Икономедия“, представлява постоянна заплаха за свободата на печата. Един от собствениците на „Икономедия“ Иво Прокопиев бе окончателно оправдан през юни 2020 г. по обвинения, които изглежда са политически мотивирани.
Свобода на словото в България през годините: 2013 – 87 от 180 места; 2014 – 100; 2015 – 106; 2016 – 113; 2017 – 109; 2018 – 111; 2019 – 111; 2020 – 111.
Европейските журналисти са в беда, пише „Политико“. Докато лидерите на ЕС често обещават подкрепата си за свободата на словото, действителността за европейските журналисти става все по-мрачна.
По целия блок класацията за свобода на медиите за Германия, Естония, Люксембург, Словакия, Словения, Полша, Гърция, Унгария и България пада.
ЕС „се бори да защитава ценностите“, коментирар „Репортери без граници“ във вторник, посочвайки законодателството в страните от ЕС, ограничаващо информационния поток, политизирането на държавните медии и нарастващия брой инциденти с насилие, насочени към репортери.
Най-слабо представилата се в ЕС е България на 112-то място, следвана от Унгария на 92, Малта на 81 и Гърция класирана на 70-то място.
„Европа продължава да бъде най-благоприятният континент за свобода на словото, но насилието срещу журналистите се е увеличило и механизмите, установени от Европейския съюз за защита на основните свободи, тепърва ще разхлабят хватката на Виктор Орбан върху унгарските медии или ще спрат драконовските мерки взети в други страни от Централна Европа „, казаха“ Репортери без граници „.
„ЕС от своя страна изглежда безсилен“, пише пазачът за ситуацията.
Докладът – който идва седмици след като гръцки журналист бе застрелян пред дома му – също поражда опасения относно предизвикателствата, пред които са изправени журналистите в западните страни от ЕС.
„Както на изток, така и на запад на континента, новото законодателство, ограничаващо правото на информиране, улесни арестите и задържанията на журналисти“, пише организацията.
И отбелязва, „много репортери са физически атакувани от членове или поддръжници на екстремистки и конспиративни групи по време на протести срещу ограниченията на коронавируса“. Подобни нападения са особено очевидни в Германия, която падна с две места до 13, и Италия, класирана на 41.
„В други страни, особено Гърция, репортерите са жертви на полицейско насилие и произволен арест, които ограничават отразяването на правоприлагащите операции по време на демонстрации“, се казва в доклада.
Европейската комисия е изправена пред критики, че не е направила достатъчно за справяне с проблемите на свободата на медиите в целия блок.
„Свободата на медиите и плурализмът са жизненоважни за нашите демокрации и трябва да бъдат активно насърчавани“, каза финландският министър по европейските въпроси Тити Тупурайнен. „На ниво ЕС дискусията по въпроса се засили напоследък“, заяви министърът, член на финландската социалдемократическа партия добавяйки, че „ЕС и държавите-членки няма да стоят на едно място“.
„Подготвят се нови мерки. Важно е да продължим да разглеждаме този въпрос на ниво ЕС и да се стремим да засилим нашите мерки на всички нива, да насърчаваме и подкрепяме свободата и плурализма на медиите „, добави тя.
„Трябва да направим повече, дори ако компетентността ни е ограничена“, заяви комисар Тиери Бретон в понеделник пред членовете на комисията по култура и образование на Европейския парламент.
Френският политик – който цитира събития в Полша, Унгария, Словения и Чехия – заяви, че според него ЕС се нуждае от нов „Европейски закон за свободата на медиите“, който ще има за цел да гарантира, че „свободата и плурализмът медиите са стълбовете на нашата демокрация.“
Докато посочва съществуваща финансова подкрепа за медийния сектор, комисарят каза: „Вярвам, че се нуждаем от механизъм за повишаване на прозрачността, независимостта и отговорността около действията, засягащи контрола и свободата на печата.“
„Това също би била възможност, да разгледаме устойчивостта на малките актьори и управлението на обществените медии. Трябва да помислим и за финансирането, подкрепящо плурализма и свободата на медиите, и структурите, които подкрепят това финансиране“, каза Бретон.
Но някои евродепутати казват, че сегашната Комисия изглежда не желае да бъде достатъчно твърда. Комисията се опитва да се скрие под леглото веднага щом има проблеми, защото те се страхуват от правителствата на страните членки.
