Средната продължителност на живота в България расте, но остава най-ниската в ЕС. Това показват данни, представени от Европейската комисия, съобщава БНР.
Тенденцията за ръст на продължителността на живота у нас се запазва от 1980 г. насам.
Класацията по дълголетие се оглавява от Испания, чиито граждани живеят 83,5 години, докато у нас обичайно хората живеят до 75-годишна възраст. Между 2000 и 2018 г. продължителността на живота в България е нараснала с 3,1 години (най-малко в ЕС). Водеща в това отношение е Естония, където продължителността нараства с 8,4 години.
За сравнение през 1980 г. средната продължителност на живота на българите е била 71,1 години (68,4 при мъжете и 73,9 при жените).
България, Хърватия, Латвия, Литва и Румъния бележат траен спад в броя на населението през последните 30 години. Очаква се за страната ни, Гърция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния това явление да продължи до 2070 година.
За 2018 г. най-висок отрицателен прираст на населението в Евросъюза отчитат Латвия (-7,5 на 1000), България и Хърватия (- 7,1 на 1000).
За разлика от повечето страни от ЕС, където населението в земеделските райони плавно се увеличава, у нас, в Литва, Латвия, Естония, Хърватия, Унгария и Португалия то намалява и се преселва към градовете.
България е сред малкото европейски страни, където се наблюдава по-ниска безработица в градовете, отколкото в извънградските населени места. В нашата страна, както и в Хърватия, Унгария, Португалия и Румъния, се отчита спад както в броя на населението, така и на икономическата сила в селските райони.
