Над 3 милиарда и 100 милиона лева, от които 1,2 милиарда авансово, са били раздадени от предишното ръководство на държавното дружество „Автомагистрали“ на частни строителни фирми за изпълнението на инфраструктурни проекти без обществена поръчка – т.е. без да има конкуренция в предложената цена. В същото време държавната компания строи сама едва 3 километра от 134 километра пътища, които към момента се градят, като всичко останало се възлага на частни подизпълнителни.
Това заявиха от настоящето ръководство на дружеството, които бяха изслушани от комисията по ревизия на предишното управление в Народното събрание.
Крупната сума е била предвидена за 4 проекта – 2 лота на АМ „Хемус“, един лот от пътя Видин-Ботевград, както и за укрепването на 84 броя свлачища.
„Всъщност не знаем дали трябва да плащаме по инхаус поръчките на доставчиците. Защото утре може да се окаже, че сме платили неправомерно по съмнителни процедури. Затова молим за тълкуване от страна на комисията„, каза председателят на съвета на директорите на „Автомагистрали“ Десислава Христова.
„Имаме опасения, че при така създадената обстановка след месец-два няма да можем да плащаме заплатите на нашите работници, а предстои зима„, добави тя.
Давани са милиони авансови средства, без да има изкарана нужната документация, а за много от обектите са надплатени в пъти повече пари от пазарната стойност, твърдят новите шефове в държавното дружество.
Така например за пътна отсечка, която според експерти струвала под милион, на частна фирма били изплатени над 7 милиона лева.
Основавайки се на това, че много инфраструктурни проекти не се строят по законовите изисквания и не са минали нужните процедури, не би следвало да е проблем „Автомагистрали“ да се откажат да изпълняват някой от тях, изрази мнение Димитър Делчев от „Изправи се БГ! Ние идваме!“. „Това нещо мирише, това нещо е гнило. И всеки, който се намеси, ще стане част от това нещо„, заяви той.
След неколкомесечен срок на неизпълнение договорът между АПИ и „Автомагистрали“ следва да бъде прекратен, посочи от своя страна финансовият министър Асен Василев.
„За да спазим закона, тези договори следват да бъдат прекратени. Другата хипотеза е „Автомагистрали“ да извършат сами тази дейност (а не да я превъзлагат към частни фирми заради недостатъчен капацитет – бел. ред.) – в Закона за обществени поръчки бе записана неотменима банкова гаранция. За съжаление в един предишен парламент това бе отменено. Почти 100% от тези договори са обезпечени със застраховки за добро изпълнение и то сключени само с 2 компании. Тоест, ако има неизпълнение, ще трябва да търсим милиард и половина от само двама застрахователи„, каза на свой ред финансовият министър Асен Василев.
В крайна сметка комисията по ревизия не взе конкретно решение по казуса. Ще бъде създадена обаче междуведомствена комисия, която да намери решение.
„Всичко това е правено под благосклонния поглед на правителството на ГЕРБ. Всички сме наясно, че това е незаконно. Тази схема някой я е създал и я е изпълнил, и това не е служебното правителство. Това е било направено от кабинета на Борисов„, нападна ексуправляващите тя.
„Дали някой е виновен или не, постановява съдът. Нека се изкажат компетентните органи, компетентните хора, които не се занимават с политика„, контрира в разразилия се спор депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев
„Трябва да се организира среща между всички съпричастни институции – Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, Агенцията за обществени поръчки, АДФИ. Да се намери решение, за да може, от една страна, да не сте укорими по закон, а от друга, тези проекти да бъдат изпълнени. Самият бранш иска да работи по ясни процедури. Нека дори фирмите доставчици, които работят сега, пак да го правят, но да се класират по ясни правила в условия на публичност и прозрачност„, заяви председателят на комисията по ревизия Мая Манолова.
Такава междуинституционална среща ще бъде организирана от страна на Министерството на финансите, ангажира се от своя страна главата на финансовото ведомство Асен Василев. Идеята на правителството е следната – да бъде позволено на фирмите да завършат работата си, но тези, които не са започнали реални строителни дейности, да върнат парите на хазната.
