След няколко седмици България ще получи близо 1 млрд. евро по четвъртото плащане по ПВУ. Това е резултат от усилия на много правителства, но и на страхотни усилия в последните седмици. България до вчера беше получила около 50% от парите, с тази сума ще стигне 68%, заяви пред "Нова телевизия"  вицепремиерът Атанас Пеканов. 

Той посочи, че продължава работата и по петото плащане.

"Беше ключово за бюджета да получим възможно най-бързо тези средства", каза той. 

Пеканов отбеляза, че неговата цел е България да получи 100% от средствата по ПВУ. 

"Имаше риск да бъдат безвъзвратно загубени заради поведението на коалицията миналата година по време на кабинета "Желязков", които решиха, че антикорупционната реформа е нещо, което могат да си правят по техен вкус и ще могат да я използват срещу техните опоненти. Именно заради това България беше получила санкция, бяха задържани пари и от второто и от третото плащане, пари, които щяхме да загубим през месец май. Тук кабинетът "Гюров" се намеси и успя да измоли Европа да ни даде много малко време действително, затова ние бяхме изправени пред тези невъзможни срокове", коментира вицепремиерът.

Атанас Пеканов изтъкна, че срокът до 31 август за изпълнение на всички проекти по ПВУ е задължителен. 

"Спасихме голяма част от средствата. Ако ме бяхте питали преди три седмици, моето очакване беше да получим около 600 млн. по това плащане, а не 1 млрд.", добави Пеканов.

По думите му това не променя голямата картина.

"Непонятно е за мен как предишните ръководства на Министерството на финансите са допуснали това безобразие да няма ликвидност за разплащане на крайните бенефициенти. Фирми, които са спечелили и си правят нещата по ПВУ, Министерството на финансите няма ликвидност в момента да им разплати и това е част от причината да се тегли този дълг в момента. Предишните ръководства в Министерството на финансите не са планирали и освен това не са работили, защото сме назад с Плана за възстановяване", отчете той. 

По отношение на закриване на въглищните централи, Пеканов посочи, че през годините се е спекулирало често по тази тема.

"България намали емисиите си с 40% спрямо 2019 г. и нищо фатално не се е случило. По същия начин беше приета пътна карта за климатична неутралност. В нея пише, че между 2030 г. и 2038 г. България ще задържи между 1,2 и 1,6 гигавата въглищни централи. Те са нужни за нашата енергетика с оглед на цялата нестабилност, която виждаме по света. Това е наш суверенен ресурс, който става все по-важен. Затова този ресурс трябва да бъде запазен. Най-вероятно той ще трябва да бъде запазен в някакъв момент като студен резерв. Това означава, че ще трябва да има оптимизация, ще трябва той да работи на печалба. Със сигурност на част от заетите в момента може да им се намери работа, която има по-дългосрочна перспектива. Именно затова се отделят тези средства, които искаме да използваме по фонда за справедлив преход. Дали ще е за индустриални зони, където да се изградят нови предприятия, дали ще е за рекултивация - това са дейностите, които ще се случват. Това трябва да се случи в следващите две до три години", каза Пеканов.

Той коментира още, че никой не може да каже с какъв дефицит ще приключим годината.

"Много трудно е тази година да се постигне 3% дефицит, ако не искаме да задушим икономиката и да я натиснем надолу прекалено много, което ще има ефект и върху стандарта на живот на хората", допълни вицепремиерът. 

По отношение на санкциите срещу Русия Пеканов коментира, че България не е наложила вето в момента, а е изразила резерви към някои от предложените части от следващия санкционен пакет. В момента вървят преговори и всяка една държава,която по някакъв начин вижда, че някакви части от нейната икономика или енергетика, в случая, могат да бъдат под риск, трябва да изрази своето мнение, уточни Атанас Пеканов. 

"България трябва да бъде активна и да изразява своя глас и затова ние сме казали, че имаме притеснения. Надявам се, че нашите резерви ще бъдат чути. България продължава да помага на Украйна, ще търсим още партньорства с Украйна, България помага в енергийната сигурност на Украйна, ще търсим партньорство по отношение на дроновете с Украйна, така че нямаме казус там, но там където имаме притеснения, трябва да ги изразим", коментира още Пеканов.