България е отказала да приеме поставянето на конкретни срокове за затваряне на енергийни мощности (засягащи най-вече централите на въглища) и ще продължава да отстоява тази си позиция пред Европейската комисия.
Това заяви по време на дискусия по българския План за възстановяване и устойчивост вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев. Днес той даде началото на поредица обществени съвети, посветени на обсъждане на предложенията на страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост, по който чакаме милиарди евросредства в следващите години. Василев проведе обсъждания в ресорите „здравеопазване“, „транспорт“ и „енергетика“. Целта е в подобен тип формати да бъдат адресирани евентуалните забележки от Европейската комисия (ЕК).
„Къде сме до момента в процеса по плана – предали сме новите предложения в ЕК, получили сме неформална обратна връзка, като очакваме и формална такава. Като идеята е, когато получим цялата обратна връзка, да седнем и да преценим – това са проектите, които България иска да бъдат включени. Идеята е да видим има ли възможност за подобрение на проектите, да видим какви са те и какво се прави„, каза вицепремиерът.
„Отхвърляме и продължаваме да отхвърляме всякаква времева рамка за затваряне на мощности. Да, ще се съобразяваме с изискванията за намаляване на въглеродните емисии, но такъв ангажимент не можем да поемем. Поради простата причина, че ако това към момента бъде направено и се запази структурата на износа и потреблението в страната, това ще доведе до проблеми със сигурността на доставките в страната„, аргументира българската позиция Василев.
И увери – имало чуваемост от страна на ЕК. „Най-вероятно ще се търси механизъм в момента, в който имаме заместващи мощности, място за съхранение на енергия, което да обере пиковете в потреблението. Но без това да се случи, нашата позиция към момента е, че няма как да поемем неоправдан риск за българската енергетика.“
„Едновременно с това мощности, които не отговарят на екологичните изисквания, трябва да бъдат затворени, защото няма да получим пари по плана. Този ангажимент не произтича от плана, но дотолкова ножът е опрял до кокала, че ако не го направим, няма да получим и стотинка„, добави Василев.
Какви са базисните изисквания от страна на Брюксел за допустимост на проектите, залегнали в плана – незначителна вреда върху околната среда, значително участие на „зелени“ и дигитални технологии, както и парите да не бъдат ползвани за покриване на разходи от държавния бюджет.
Именно заради тези, и най-вече първото изискване, няма как да кандидатстваме с проекти, свързани с ядрената енергетика. Поради неясноти относно екологичните зони пък щяло да бъде „много трудно“ да се кандидатства и за проекти в сферата на хидроенергетиката. ЕК не са ни позволили също и да използваме пари по плана за проекти за улавяне на въглеродния двуокис от ТЕЦ-овете. „Освен това срокът за завършване на проектите е 30 юни 2026 година. Така че, проекти с хоризонт 5-6-7 години просто няма как да се случат„, посочи вицепремиерът.
В момента нашите мощности са достатъчни и стабилни, а България е най-големия износител в региона. А ако този износ бъде спрян, ще пострадат значително и съседните ни страни, което се разбира от Европа, посочи на свой ред енергийният министър Александър Николов.
Основната промяна в новия План за възстановяване е отпадането на финансирането на парогазови мощности в Маришкия басейн. Отпадат и проектите, свързани с изграждането на тръбопроводи за пренос на газ и водород. Новите и „значително преработени проекти“ в сектора пък са за изграждане на батерийни мощности, предназначени за съхранение на базова енергия, която да покрива пиковете в потреблението – основен проблем на „зелените централи“ в момента. Ще се правят и сериозни проучвания за добив на геотермална енергия.
Отпадането на парогазовите проекти било наложително поради това, че ако след изтичане на дългосрочните договори има значително търсене на газ или водород, то проектът можело да се случи и на пазарен принцип, а и предстои завършването на интерконектора с Гърция, аргументира се енергийният министър. „Добрата новина е, че Мини „Марица Изток“ и ТЕЦ-2 остават абсолютно систематични и важен балансьор за региона.“, отбеляза той.
„Инвестицията в геотермална енергия – към момента е с по-висок фактор на инвестиционен риск, е по-добре да използваме външни средства, и тази енергия, която също е базова, да се използва не само за добив на електроенергия, а и за отопление„, каза още Николов.
България се е допитала до Турция имало множество подобни мощности, обяви Асен Василев, а Южна България много приличала по геофизика на този регион, което следва да ни прави оптимисти. Сондажите, правени до момента, били освен това плитки – 800-1000 метра, докато новите технологии позволявали сондажи до 2000-3000 метра. Стойността за изграждане на такава централа е около 3 милиона евро на мегаватчас, а себестойността е около 40 евро на мегаватчас.
Парите по плана ще бъдат използвани за сондажи и, ако бъде намерен подходящ ресурс, ще бъдат изградени две централи. Към момента са идентифицирани 6 подходящи площадки.
В сектор „здравеопазване“ няма сериозни забележки от страна на ЕК, като не са правени и толкова значителни промени в сравнение с вида на плана, внесен през октомври от служебния кабинет. Основното тук е, че се предвижда закупуването на цели 6 медицински хеликоптера, чиято цел е да транспортират възможно най-бързо спешни пациенти до болниците. Те бъдат разпредели равномерно и ще обслужват територията на цялата страна.
„Основните проекти, заложени още от октомври, но преработени сега, са интеграция на система 112, така че да има една система, а не 5 отделни, които не говорят помежду си. Второто – най-накрая реализацията на спешна медицинска въздушна помощ. Защото ние винаги говорим за България като малка държава, но тя е 8-а по територия в ЕС. Има предвидени и допълнителни средства за медицинска апаратура„, резюмира Асен Василев.
В третия аспект – нова апаратура, са модернизиране на педиатричните грижи, подобряване на лечението на онокзаболявания чрез създаване на Национален център за лъчелечение и хематомна терапия, какъвто няма аналог на Балканите, както и подсигуряване на модерна апаратура на болниците в страната. Предвижда се и създаване на специализирани центрове за лечение и превенция на инсулт, които отново да обхванат територията на цялата държава. Целта – повишаване на достъпността на здравната система, намаляване на смъртността и задържане на кадри в здравеопазването, посочиха представители на здравното ведомство.
„Аспекти от спешен порядък като например изграждането на Национална детска болница няма смисъл да се включват в Плана за възстановяване и устойчивост, а следва да се решават с държавния бюджет“, подчерта вицепремиерът.
„Планът за възстановяване и устойчивост е само един от инструментите, имаме и средства от Фонда за справедлив преход, както и от националния бюджет. С плана не очакваме да решим всички проблеми, а да бъде част от цялостната палитра с решения„, обобщи Асен Василев.
Във всяка една сфера ще бъдат организирани по-подробни разговори и работа по предложенията, за да се влезе в детайл, каза вицепремиерът.
Всички дискусии се излъчват онлайн във „Фейсбук“ и „Ютюб“ канала на Министерството на финансите, а резултатите ще бъдат публично оповестени.
