Нападението срещу Мариуполския драматичен театър от 16 март 2022 г. е извършено от руски военни – нападение срещу граждански обект, при което са загинали много цивилни и което представлява военно престъпление. Това заявява международната правозащитна организация Amnesty International.
Експертите на организацията проведоха собствено разследване на инцидента и са събрали доказателства, които показват, че руските военни са се прицелили умишлено в театъра, знаейки, че там са се укривали стотици цивилни.
Нападението стана трагично известно и заради големите два надписа „Деца“ от двете страни на сградата, с което украинците потърсили убежище в мазетата на театъра са се опитали да спрат руските бомби.
Русия многократно е отричала да е нанесла удар по театъра.
В разследването се посочва, че е много вероятно руснаците да са хвърлили две 500-килограмови бомби от военен самолет, които са се взривили едновременно.
През първите седмици на руската инвазия в Украйна Мариупол е обсаден от руската армия, която го обстрелва с десетки бомби от въздуха и с артилерийски огън. Драматичният театър е превърнат в бомбоубежище по нареждане на градските власти. Там гражданите получават от административните власти и информация за възможните маршрути за евакуация при спрените още в първите дни комуникации.
Между 16 март и 21 юни Амнести Интернешънъл събра свидетелски показания от 53 оцелели и очевидци, 28 от които са били в театъра или непосредствено близо до него по време на нападението.
Изследователите също така анализират сателитни и радарни изображения, направени непосредствено преди и непосредствено след нападението, проверяват фото- и видеоматериали от архиви на свидетели и социални медии и разглеждат два комплекта архитектурни планове на театъра.
„След месеци на задълбочено разследване, анализ на сателитни снимки и интервюта с десетки очевидци, стигнахме до заключението, че това нападение е недвусмислено военно престъпление и е извършено от руските военни„, заяви генералният секретар на организацията Агнес Каламар.
Според тях нападението трябва да бъде разследвано като военно престъпление от Международния наказателен съд и други компетентни органи, а всички отговорни лица трябва да бъдат подведени под отговорност за действията си, причинили смърт и разрушения.
Данни за жертвите
Точният брой на жертвите на нападението все още не е установен, но Amnesty International смята, че той е много по-малък от предварително обявения.
Веднага след нападението градският съвет на Мариупол съобщи, че са загинали около 300 души. Журналистите от АР отбелязват в своето разследване, че броят на жертвите може да е двойно по-голям. Amnesty е успяла да събере данни, потвърждаващи смъртта на 12 души, но това е само малка част от загиналите – много тела все още не са идентифицирани.
Събраните от Amnesty International доказателства обаче сочат, че много хора са успели да напуснат театъра малко преди нападението, включително на 14 и 15 март, когато са били активирани „зелените коридори“.
Повечето от тези, които са останали в театъра, са успели да останат в по-безопасните части на сградата, особено в предната част на театъра и в мазето, които са били защитени от пряк удар.
Хората, които са се намирали в предната част на сградата и в първите редове на салона не са имали този шанс.
Две бомби
„Проучването на сателитни снимки, както и на снимки и видео, направени след удара, показва, че взривният боеприпас е проникнал през покрива в източната част на театъра и се е взривил в залата, най-вероятно на нивото на сцената„, пишат разследващите.
По искане на Amnesty два отделни екипа от независими експерти изследват експлозията в театъра. Единият стига до заключението, че мощността му е била 400-800 кг тротилов еквивалент, а другият посочва диапазона 600-1200 кг.
Според наличните данни за бомбите в арсенала на руската армия Amnesty стига до заключението, че руските военни са нанесли удара с две 500-килограмови бомби от един и същи модел с общо тегло на експлозива 440-600 кг.
Най-вероятно те са били хвърлени от изтребител Су-25, Су-30 или Су-34, каквито са базирани на близките руски летища и често прелитат над Южна Украйна.
Изследователите отхвърлят твърденията на руските власти, че са замесени украински военни. Заключението им е, че най-реалистичната версия е, че става дума за целенасочен въздушен удар на руски пилоти срещу граждански обект.
В доклада на Amnesty се описва как в обсадения Мариупол именно Драматичният театър се превръща в убежище за цивилни, които се опитват да избягат от руския обстрел. Той се превръща и в център за храна, вода и информация.
Сградата на театъра с червен покрив е отделена от другите съоръжения със 100-метрова зелена площ и е най-разпознаваемият и от въздуха паметник на културата в Мариупол.
А големите надписи „Деца“ е трябвало да бъдат ясно видими за руските пилоти. Те личат ясно и на сателитните снимки.
Въпреки това около 10 часа сутринта на 16 март върху театъра са пуснати руски бомби. Не само в театъра, а и около него по време на нападението са се намирали стотици цивилни. Пред самия театър е организирана и полева кухня в помощ на пострадалите вече от нападенията.
Много от хората, с които Amnesty International разговаря, казват, че са видели окървавени тела и отрязани крайници в развалините на разрушената сграда.
Целенасочено убиване на цивилни граждани
Съгласно международното хуманитарно право страните във въоръжен конфликт трябва да поддържат ясно разграничение между цивилни лица и военен персонал и цели.
Целеуказването на цивилни и граждански обекти, както и на граждани е незаконно и военният персонал трябва да се увери, че цивилните граждани и гражданската инфраструктура не са обект на нападение, преди да предприеме атака.
Нито един от свидетелите, с които се свързаха разследващите от Amnesty International, не предостави информация, която да сочи, че украинската армия е използвала театъра като база за военни операции или място за съхранение на оръжия.
Напротив, гражданският характер на съоръжението и присъствието на голям брой цивилни в него и около него са очевидни, се подчертава в доклада. Броят на украинските военнослужещи на територията му е минимален – те основно помагат на местните жители при евакуацията. В близост до театъра също така не е имало военни цели.
Руските военни не са могли да не знаят, че Драматичният театър е граждански обект, и най-вероятно са го атакували умишлено, което е военно престъпление – подчертават авторите на разследването.
„Незабавно трябва да се проведе задълбочено разследване, за да се потърси отговорност от отговорните за смъртта и раняването на цивилни граждани, както и за мащабното разрушаване на гражданска инфраструктура„, заяви Агнес Каламар.
